Постановчик МАЛИН МАРИНОВ
Актьори ЯНИСЛАВА ЛИНКОВА
БИСЕР МАРИНОВ
Художник ГЕОРГИ СТОЙКОВ
Худ.осветление РАДИМИР БОРИСОВ
Фотография MANIFACTURA
Анабел Маркова аплодира в Лондон българския спектакъл "Асансьорът" от Георги Марков, който се завръща в афиша на Нов театър НДК. На постановката на българския спектакъл „Анансьорът” от Георги Марков на 25 ноември в Лондонската зала Regent Hall сред публиката е и вдовицата на писателя –дисидент Анабел Маркова. Тя аплодира заедно с българския посланик в Лондон и живеещите там наши сънародници играта на двамата актьори Бисер Маринов и Янислава Линкова. След гастрола в Лондон публиката може да гледа „Асансьорът” на сцената на Нов театър НДК. Спектакълът ще участва и във второто издание на „Януари – Фестивал на българската драматургия”, който ще се проведе 8 до 21 януари в Нов Театър НДК.
Непознати мъж и жена, заседнали в асансьор, изолирани от света. Дълга нощ в опит да спасят душите си чрез вярата в другия и да разберат дали са родени един за друг, защото пътят към блаженството на духа и човешкото щастие е любовта ... Всеки човек иска да обича и да бъде обичан, но крещящата липса на духовност в съвременния свят, обусловена от стремежа към материалност и задоволяване на нагона, пречи на хората да си вярват. А без душевното привличане и доверието няма как да се случи и любовта ... Но консуматорското мислене на съвременния човек дотолкова го е увредило, че егоистичното чувство вече не е подвластно на моралните устои в обществото. Вяра, жертва, вина, изневяра, саможертва, невинност ...
Имаме ли сили да променим себе си и на каква цена? Възможно ли е да уловим щастието си, когато обременени и натоварени със събитията от миналото и близкото бъдеще ние осъзнаваме, че трябва да изневерим и да се превърнем във виновни, само защото природният ни инстинкт, проявяващ се в стремеж към все по-добро, ни кара да извършваме поредица от нови грешки, само защото в стремежа си да изконсумира всичко и да обладае целия възможен свят, заради страха си от самота, нищетата на душата си и зависимостта си от безброй случайно или неслучайно възникнали обстоятелства, съвременният човек пропуска най-важното: да изконсумира своето щастие!
Винаги готови да пренебрегнат постигнатото спокойствие на духа и съвестта си, само и само за да достигнат до по-голямо щастие, хората не си дават сметка, че истинското щастие остава в неизживяните и пропуснати, прекрасни моменти, и че всеки човек има свое конкретно място и свое конкретно пространство, в което може да е щастлив, а останалото е опит за задоволяване на пагубния инстинкт към отъждествяване с Бог или стремеж към временно задоволяване на представата си за щастие, която често се оказва илюзорна и фалшива ...
Актьори ЯНИСЛАВА ЛИНКОВА
БИСЕР МАРИНОВ
Художник ГЕОРГИ СТОЙКОВ
Худ.осветление РАДИМИР БОРИСОВ
Фотография MANIFACTURA
Анабел Маркова аплодира в Лондон българския спектакъл "Асансьорът" от Георги Марков, който се завръща в афиша на Нов театър НДК. На постановката на българския спектакъл „Анансьорът” от Георги Марков на 25 ноември в Лондонската зала Regent Hall сред публиката е и вдовицата на писателя –дисидент Анабел Маркова. Тя аплодира заедно с българския посланик в Лондон и живеещите там наши сънародници играта на двамата актьори Бисер Маринов и Янислава Линкова. След гастрола в Лондон публиката може да гледа „Асансьорът” на сцената на Нов театър НДК. Спектакълът ще участва и във второто издание на „Януари – Фестивал на българската драматургия”, който ще се проведе 8 до 21 януари в Нов Театър НДК.
Непознати мъж и жена, заседнали в асансьор, изолирани от света. Дълга нощ в опит да спасят душите си чрез вярата в другия и да разберат дали са родени един за друг, защото пътят към блаженството на духа и човешкото щастие е любовта ... Всеки човек иска да обича и да бъде обичан, но крещящата липса на духовност в съвременния свят, обусловена от стремежа към материалност и задоволяване на нагона, пречи на хората да си вярват. А без душевното привличане и доверието няма как да се случи и любовта ... Но консуматорското мислене на съвременния човек дотолкова го е увредило, че егоистичното чувство вече не е подвластно на моралните устои в обществото. Вяра, жертва, вина, изневяра, саможертва, невинност ...
Имаме ли сили да променим себе си и на каква цена? Възможно ли е да уловим щастието си, когато обременени и натоварени със събитията от миналото и близкото бъдеще ние осъзнаваме, че трябва да изневерим и да се превърнем във виновни, само защото природният ни инстинкт, проявяващ се в стремеж към все по-добро, ни кара да извършваме поредица от нови грешки, само защото в стремежа си да изконсумира всичко и да обладае целия възможен свят, заради страха си от самота, нищетата на душата си и зависимостта си от безброй случайно или неслучайно възникнали обстоятелства, съвременният човек пропуска най-важното: да изконсумира своето щастие!
Винаги готови да пренебрегнат постигнатото спокойствие на духа и съвестта си, само и само за да достигнат до по-голямо щастие, хората не си дават сметка, че истинското щастие остава в неизживяните и пропуснати, прекрасни моменти, и че всеки човек има свое конкретно място и свое конкретно пространство, в което може да е щастлив, а останалото е опит за задоволяване на пагубния инстинкт към отъждествяване с Бог или стремеж към временно задоволяване на представата си за щастие, която често се оказва илюзорна и фалшива ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар