Още четири представления до края на декември и гастрол във Франция ще има дългоочакваният спектакъл „Танцът Делхи”. Представлението на световноизвестния български режисьор Галин Стоев, което има три поредни... премиери – 1, 2 и 3 декември, очаквано се превърна в едно от театралните събития на годината и събра близо 2000 души в големия салон на Народния театър. 14, 15, 21 и 27 декември са следващите дати на спектакъла, а през януари с него Галин Стоев ще дебютира като директор на Националния театър на Тулуза. Във френския град „Танцът Делхи” ще се играе на 11, 12, 13, 16 и 17 януари.
Владимир Карамазов, Радина Кърджилова, за която ролята на Екатерина е дебют на сцената на Народния театър, Светлана Янчева, Радена Вълканова, Елена Телбис и София Бобчева са звездите, които Галин Стоев избра, за да постави „Танцът Делхи” на първата ни сцена.
За първи път с „Танцът Делхи” Народният театър представя и нова рекламна форма, с която благодарение на мултимедийната платфоорма I Love Bulgaria - https://ilovebulgaria.eu/
“Танцът Делхи” е текст, композиран от седем едноактни пиеси, в които мястото на действие и героите винаги остават едни и същи, но комбинациите от взаимоотношения между тях непрекъснато се променят. Шест души седят в стая за посетители в градска болница. В един или друг момент всички те губят или намират свой близък, плачат, смеят се, обичат се, предават се един друг, спорят, карат се, сдобряват се и пак се смеят.
“Танцът Делхи” е вълнуващо пътуване във вътрешността на мрежа от безкрайни прераждания, в която историята всеки път започва със съобщението за нечия смърт и завършва с подписването на смъртния акт. Както на шахматната дъска има определен брой квадрати и безброй възможни комбинации, така и тук героите са пуснати в игралното поле на текста, а темите му свободно експериментират с телата, гласовете и чувствата на актьорите. Всяка отделна пиеса артикулира различна гледна точка и всяко ново виждане предлага различен подход към действителността или към истината. Така се оказва, че истината в нашата реалност е винаги относителна, а крайността на човек в тази реалност – безусловна. Парадоксът е основния мотор, който ни анимира и ни дава усещането, че сме живи. Текстът ни отвежда в своя парадоксален епицентър, където смисълът се поражда именно от съчетаването и наслагването на различни и често взаимно изключващи се гледни точки. “Танцът Делхи” е своеобразен драматургичен кубизъм, тук картините са в постоянно движение, ситуациите всеки път се пренареждат, а героите имат множество лица. Това, което сдобрява противоречията е креативната реалност на танца. В сърцето на историята е скрит един мистичен танц, който завинаги бележи всеки, който го е видял и му се е възхищавал. Практически ние никога не виждаме този танц на сцената, но въображението ни го рисува или се догажда за него правейки ни негови съавтори. Така собствената ни съзидателност някак постепенно и неусетно ни прави част от танца, който се ражда в и чрез възприятията ни. Този танц прегръща всички непримирими противоречия на живота и на театъра и с хумор и нежност отвежда зрителя отвъд всеки антагонизъм”, казва за спектакъла Галин Стоев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар