В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СЕ ПРОВЕДЕ КРЪГЛА МАСА НА ТЕМА
„ДА СВЕДЕМ ДО НУЛА АСТМАТИЧНИТЕ ПРИСТЪПИ”
Само 50% от астматиците в България са диагностицирани
Днес (14.03.2019 г.) в Народното събрание, под патронажа на Комисията по здравеопазването, се проведе кръгла маса на тема „Да сведем до 0 астматичните пристъпи”. Организатори са Българското дружество по белодробни болести (БДББ), Българското дружество по алергология (БДА) и Асоциацията на българите, боледуващи от астма.
На форума експерти в лечението на бронхиалната астма представиха данни относно рисковите фактори, възможностите за ранна диагностика, иновативните подходи за подобряване контрола на заболяването и намаляване на риска от астматични пристъпи.
Кръглата маса бе открита от д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването към 44-то Народно събрание. Тя подчерта, че астмата е една от честите причини за хронична заболеваемост и смъртност в световен мащаб, като данните сочат, че честотата на заболяванията, особено в детска възраст, се е увеличила значително през последните 20 години. „Считам че, усилията на държавните институции, медицинските специалисти и неправителствените организации следва да бъдат насочени към засилване ролята на профилактиката и превенцията, които да допринесат за постигането на реални резултати за ограничаване на заболеваемостта от астма в България“, допълни д-р Дариткова.
Доц. д-р Мария Стаевска, д.м., началник на Клиниката по алергология към УМБАЛ „Александровска“, съобщи че хроничните белодробни болести – астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), се нареждат на четвърто място по разпространение сред неинфекциозните възпалителни заболявания след сърдечно-съдовите, метаболитните и онкологичните. Астмата е хронично, възпалително заболяване на белия дроб, при което се наблюдава оток и стесняване на дихателните пътища, както и отделяне на повече слуз, което затруднява дишането. Симптомите на астмата се изразяват в пристъпи на кашлица, задух, затруднено дишане, умора, чести настинки, алергии, проблеми със съня, стягане в гърдите. По думите на доц. Стаевска често минават 2-3 години от появата на симптомите на бронхиалната астма до диагностицирането ѝ, тъй като симптомите не се разпознават веднага и пациентите не се насочват към специалист навреме. Също така двете изследвания, които дават възможност за категорично диагностициране на заболяването - спирометрия и бронходилататорен тест, не се заплащат от НЗОК. В България са диагностицирани само 50% от астматиците, като по-малко от половината провеждат лечение.
Доц. д-р Владимир Ходжев, д.м., председател на БДББ и началник на Клиниката по белодробни болести към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, бе категоричен, че астмата остава световен здравен проблем, тъй като по данни за 2018 г. засегнатите от заболяването са 339 млн. души. Според статистиката, приблизително 1000 астматици умират всеки ден вследствие на заболяването, като причините за това са неподходящ подход в лечението на заболяването и прекомерна употреба на облекчаващ бронходилатиращ медикамент вместо поддържащото противовъзпалително лечение.
По данни на Глобалната инициатива за астма (GINA) 45,1% от пациентите имат неконтролирана астма, като 83,7% от тях считат заболяването си за контролирано, а 69,9% не я възприемат като сериозна.
Пациентите с тежка форма на астма влизат два пъти по-често в болница от останалите пациенти с астма, като медицинското им обслужване може да бъде до 5 пъти по-скъпо от това на пациентите с лека форма на астма. Така например 14% от пациентите с тежка астма са със 100% инвалидност, а 38% не могат да изпълняват пълноценно трудовите си задължения поради състоянието си.
В рамките на кръглата маса експертите представиха данни, че астмата може да бъде ефективно контролирана, като се подобри придържането към инхалаторната терапия, която овладява възпалението при астма и се намали използването на облекчаващия симптомите медикамент. Достъпът до иновативни медикаменти намалява нуждата от болнично лечение, ограничава загубата на трудоспособност и преждевременната смърт на болните. Когато заболяването е контролирано, пациентите нямат обезпокоителни симптоми през деня и нощта, нуждаят се от малко или изобщо не употребяват облекчаващ медикамент, имат белодробна функция близка до нормата или в норма, нямат сериозни обостряния и водят пълноценен живот.
