В Килифарево сме за Цветница. Димитър Събев, кмет на градчето ни посрещна в красивия си и подреден двор, слабост на стопанката на дома. Докато чакаме малките лазарки за характерния ритуал, г-дин Събев разказва историята на това скрито в пазвите на планината селище, почти непознато за мен, като изключим прочутия килифаревски манастир. "Имаме самочувствие, че Килифарево е на европейската карта от 1364 г, с гордост споменава той. През 2014 г. отбелязахме 650 г. от първите писмени сведения за града – житието на свети Теодосий Търновски, написано от Константинополския патриарх Калист (1364 г.). В старите документи градът се споменава с името Кефаларево. Това означава, че то вече е утвърдено име на европейската карта. Килифарево е малко селище разположено в Търновската предбалканска котловина. Намира се на 12,5 км южно от Велико Търново. Бързото му стопанско и културно развитие още по време на нашето нациолално възраждане го определя като център на повече от 70 селища в едноименната котловина.
Твърде оскъдни са сведенията за най-старата история на Килифарево. Само няколкото намерени в околностите му отломки свидетелствуват, че още през палеолита тук е имало живот. Открити са следи от материалния бит на една от най-древните цивилизации - тракийската. Не липсват следи и от римско и византийско време. И до днес личат следи от средновековната крепост "Градът". В южната част "Градът" има остатъци от стар зид, широк до 1м. "Градът" е бил запазен с ров. По ъглите около крепостта е имало кули с размери 11м широки и 17м дълги. Преданието разказва, че тук е била лятната резиденция на цар Иван Александър. Килифарево е прославено просветно огнище и през Средновековието. Тук през 1348 - 1350 г. Теодосий Търновски основава известния Килифаревски манастир "Св. Богородица", превърнал се в значително книжовно средище. Тук, в книжовната школа на Теодосий Търновски, се подготвят за разпространителна и културна дейност редица монаси и духовници. След завладяването на България от турците, завоевателите в писмените си разпоредби наричат селото Килифар. Във фермана на султан Селим II от 1663 г. селото се нарича ДЕРВЕН КАРИЕЛЯРИ КИЛИФАР. По силата на този ферман селото се запазва като чисто българско селище, наречено ДЕРВЕНДЖИЙСКА ПРИВИЛЕГИРОВАНА ОБЩИНА, със задача да охранява пътя по долината на ХАИНСКИЯ (Хаинбоазкия) проход. Разцветът на Килифарево продължава и през епохата на Възраждането. Развиват се редица занаяти, между които тепавичарството, сукнарството, арабаджийството (коларството), грънчарството, дръндарството, бояджийството, сарачеството, кожухарството, но предимство имат мутафчийството и гайтанджийството. Десетки домакинства обработват козина. Първоначално този занаят се упражнява в домашни условия от всички членове па семейството, а после се откриват специални работилници, наречени "кирхани" - удобни и просторни помещения, в които става обработката на козината. В селото има над 40 работилници със специални долапи за обработка на пашкули. Към този отрасъл проявяват интерес италиански фирми, под чието ръководство в селото е построена фабрика за производство на бубено семе. На 25 май 1860 г. между представителя на фирмата килифареца Недя Мутафчии и търговците от В. Търново Н. Минчоолу и Евстати Селвели е подписан договор за продажбата на произведеното бубено семе. Силно развита е и търговията със селскостопански и занаятчийски произведения, продавани в специално построените за целта помещения. В определения неделен ден се излагат плодове, зеленчуци, варива, сирене, яйца, птици и др., а така също и произведения на занаятчийството: чулове, торби, брадви, медни съдове и др. Килифаревското производство на чулове, конски торби, колани за седла и усуканата козенява прежда намират добър пазар и в турската империя. През 60-те години, на миналото столетие килифаревските занаятчии получават извънредно много поръчки за снабдяване на турската армия. Със свои произведения килифаревските майстори участвуват и в международните панаири в Лайпциг и Дебрецен (Унгария).
През епохата на Възраждането намират добър прием на външния пазар и различни видове ракия и вина, произведени в Килифарево. Към днешна дата жителите на града са 2440 по регистрация, но реално са по-малко, защото много хора работят в чужбина. Идват си за празника на града – Голяма Богородица, и за съжаление трайно са се установили извън страната. Специфично за района е, че 60 села и махали са към кметство Килифарево – административно, бюджетно, технически. Хубаво е, че от 2011 г. се засили интересът на наследници на имоти в този район. Хората възстановяват къщите и сезонно ги обитават. Затова все по-остър става проблемът с инфраструктурата. Достъпът с превозно средство до някои махали е особено труден, липсват пътища." Припомням за голямото наводнение, което се случи преди 2 години. "Тогава реката беше излязла от коритото и беше заляла града. Справихме се частично. Нерешен остава проблемът с отнесения мост край Килифаревския манастир, тъй като обителта и инфраструктурата в района пострадаха при бедствието. Има проектна готовност за изграждане на ново мостово съоръжение, кандидатстваме обаче за осигуряване на средства.", споделя кметът. В града има две църкви и една джамия. "През 2015 г. тържествено отбелязахме 180 г. от изграждането на храм „Успение Богородично”. Тогава финализирахме и двегодишен ремонт на сградата на стойност 215 000 лв. Благодарение на него беше спасен този паметник на културата, като бяха обновени покривът и екстериорът, стабилизирани бяха носещите колони, беше прокарана дренажна система и др. Допълнително Дирекцията по вероизповедания предостави по 8000 лв. за църквата и за джамията. Парите бяха вложени за дограма и остъкление на църквата, а в мюсюлманския храм беше извършен вътрешен ремонт." Питам за икономиката на Килифарево. "Като цяло е слаба. Действащи са един цех за дограма и фирма-производител на стени за катерене, която предлага продукцията си на европейския пазар. От няколко години функционира логистичен център в северната част на града. Другият сравнително развит сектор е лозарството, който е традиционен поминък за хората от района. На наша територия се намира учебният център на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Около 12 милиона лозови пръчки е изнасяло Килифарево през 60-те години за страните от социалистическия блок. Димитър Събев добави, че Килифарево е един от регионите, където в началото на миналия век се е развивало пепиниерство – облагородяването на лозички. Производството на лозови насаждения е в своя си подем, след като филоксерата унищожава почти всички насаждения на лозови масиви в Европа. Пепиниерство започва да се развива силно след като в Килифарево се пренасят няколко трайни сорта от Америка. Събев припомни, че са съществували около 30 дка маточници, от което се прави подложката на лозата и с калеми от хубавия сорт се вкореняват лозите. Кметът си спомни как в неговото детство всяко едно домакинство в Килифарево е имало по 3-4 лозя в различни райони в рамките на землището на града. „Дядо ми е казвал, че това се е прави с цел да се запази реколтата, тоест ако някъде се получи градушка или настъпят други бедствия, да са трайни част от лозовите масиви”, допълни Димитър Събев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар