В специален фонд да се събират и да се разпределят правилно средства за подпомагане на най-уязвимите групи от обществото, предлага КНСБ. Според Пламен Димитров, президент на институцията, майките на децата с увреждания са прави да протестират. Необходими са огромни средства, за да им се помогне. Не е права Мая Манолова,омбудсман на Р...епублика България, която се опитва да реши проблема със закон на парче, заяви Пламен Димитров. Според него трябват милиарди, за да се изпълнят изискванията на Конвенцията за правата на човека, която България е ратифицирала. Фондът ще се пълни от три източника, според КНСБ. Първият е хазарта. България е една от малкото държави, в които приходите от печалби в хазарта не се облагат ефективно. Вторият източник за бъдещия фонд е държавния бюджет. Той трябва да осигурява определен процент от средстватва за интеграция на хората с увреждания.Третият приход трябва да е от бизнеса. За целта може да се прилага системата „бонус-малус“, популярна в застраховането. Фирмите, които наемат инвалиди, ще плащат средства във фонда. Когато нямат възможност да направят това, ще бъдат стимулирани.
Средствата във фондът трябва да достигнат до всички хора с увреждания. Една част от тях да отиде към социалното подпомагане по места, тъй като десетки хиляди инвалиди живеят в малки населени места, където нямат личен асистент. С тези пари да се плащат определен брой услуги – лична помощ, хигиена, дребни ремонти, дори посещения при лекар или в болница, допълни националният секретар на КНСБ Ася Гонева.
За да има ефективна помощ трябва да се изготви Национална карта на социалните услуги. Тя ще очертае колко са хората с увреждания по места и какви са възможностите за тях в региона.
По данни на КНСБ в страната работят 1310 заведения за хора с увреждания. Те обслужват 35 000 лица. В същото време инвалидите са над 600 000 души. В усилията за интеграция на най-уязвимите групи трябва да се включат всички министерства, а не тежестта да е върху социалното ведомство, смятат от КНСБ. Пример за това е МОН, което трябва да се грижи в училищата, посочи Пламен Димитров. Интеграционните добавки трябва да бъдат преразгледани, предлагат от синдиката. Те трябва да бъдат гъвкави, спрямо степента на увреждане. Част от тези добавки или помощи трябва да бъдат в пари, друга част – в натура, според нуждите на конкретния човек.
Средствата във фондът трябва да достигнат до всички хора с увреждания. Една част от тях да отиде към социалното подпомагане по места, тъй като десетки хиляди инвалиди живеят в малки населени места, където нямат личен асистент. С тези пари да се плащат определен брой услуги – лична помощ, хигиена, дребни ремонти, дори посещения при лекар или в болница, допълни националният секретар на КНСБ Ася Гонева.
За да има ефективна помощ трябва да се изготви Национална карта на социалните услуги. Тя ще очертае колко са хората с увреждания по места и какви са възможностите за тях в региона.
По данни на КНСБ в страната работят 1310 заведения за хора с увреждания. Те обслужват 35 000 лица. В същото време инвалидите са над 600 000 души. В усилията за интеграция на най-уязвимите групи трябва да се включат всички министерства, а не тежестта да е върху социалното ведомство, смятат от КНСБ. Пример за това е МОН, което трябва да се грижи в училищата, посочи Пламен Димитров. Интеграционните добавки трябва да бъдат преразгледани, предлагат от синдиката. Те трябва да бъдат гъвкави, спрямо степента на увреждане. Част от тези добавки или помощи трябва да бъдат в пари, друга част – в натура, според нуждите на конкретния човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар