Ръстът на заплатите и връзката им с производителността на труда да се обвърже с ясни критерии по европейския семестър и с еврофондовете. Това предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар във Варна.
България в момента е с най-лошите социални показатели в цяла Европа. По 8 от 12 индикатори страната ни има лоша оценка, в пе...т от тях е в най-тежката ситуация, обясни директорът на института за социални и синдикални изследвания Любен Томев.Това показва, че трябва натиск върху държавата по няколко параметъра – увеличение на заплатите, увеличение на производителността, по-добро разпределение на печалбата между бизнеса и труда, обяви Пламен Димитров.Този натиск трябва да върви както по линия на синдикатите, така и по европейска линия – от страна на европейските профсъюзи и Комисията. Крайният резултат трябва да бъде обвързан с отпускането на средства от ЕС, защото това е универсалният насърчителен или наказателен механизъм, отсече лидерът на КНСБ. Целта на България трябва да бъде числото 60 - 60 на сто от европейското ниво на БВП, 60 % производителност на един нает спрямо ЕС,60 на сто средна РЗ по покупателна способност, смята КНСБ.
Това число не е магическо, то отразява реалностите по сближаване на заплатите, които залегнаха и в наскоро създадения Алианс за сближаване на заплатите. Той бе подкрепен от Европейската комисия и от европейските ни синдикални партньори, сега е време да бъде реализиран на практика и подкрепен с конкретни мерки, обяви Пламен Димитров. Ръстът на доходите е едно от неофициалните изисквания към влизането в еврозоната и ERM II, към което България се стреми. Няма как да влезем в този елитен клуб, без да увеличим доходите и да подобрим съотношението между производителността и заплащането, отсече президентът на КНСБ.
У нас бизнесът прави най-високите печалби в Европа, а плаща най-малко, сочат данните на ИССИ, огласени от неговия директор Любен Томев. Според данните в Дания компенсацията за изработен час е 40 евро, у нас е 5,1 евро. Нископлатените работници у нас са 18,2 на сто, а в швеция – 2,6 на сто.
Огромна е разликата в производителност и заплащане, посочи още Любен Томев. В Германия индустриалният работник произвежда 73 600 евро, а получава 55 000 евро. У нас родният работник произвежда 11 400 евро в индустрията, а взима 5700 евро. Това показва, че българският работник не само е ниско платен, но и произведеното не му е дадено, обясни Томев. Доказателството е, че печалбата е нас е над 11 на сто, за сравнение в Германия е 7 на сто. Ръстът на заплатите и връзката им с производителността на труда да се обвърже с ясни критерии по европейския семестър и с еврофондовете. Това предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар във Варна. България в момента е с най-лошите социални показатели в цяла Европа. По 8 от 12 индикатори страната ни има лоша оценка, в пет от тях е в най-тежката ситуация, обясни директорът на института за социални и синдикални изследвания Любен Томев. Това показва, че трябва натиск върху държавата по няколко параметъра – увеличение на заплатите, увеличение на производителността, по-добро разпределение на печалбата между бизнеса и труда, обяви Пламен Димитров. Този натиск трябва да върви както по линия на синдикатите, така и по европейска линия – от страна на европейските профсъюзи и Комисията. Крайният резултат трябва да бъде обвързан с отпускането на средства от ЕС, защото това е универсалният насърчителен или наказателен механизъм, отсече лидерът на КНСБ. Целта на България трябва да бъде числото 60 - 60 на сто от европейското ниво на БВП, 60 % производителност на един нает спрямо ЕС,60 на сто средна РЗ по покупателна способност, смята КНСБ.
Това число не е магическо, то отразява реалностите по сближаване на заплатите, които залегнаха и в наскоро създадения Алианс за сближаване на заплатите. Той бе подкрепен от Европейската комисия и от европейските ни синдикални партньори, сега е време да бъде реализиран на практика и подкрепен с конкретни мерки, обяви Пламен Димитров. Ръстът на доходите е едно от неофициалните изисквания към влизането в еврозоната и ERM II, към което България се стреми. Няма как да влезем в този елитен клуб, без да увеличим доходите и да подобрим съотношението между производителността и заплащането, отсече президентът на КНСБ.
У нас бизнесът прави най-високите печалби в Европа, а плаща най-малко, сочат данните на ИССИ, огласени от неговия директор Любен Томев. Според данните в Дания компенсацията за изработен час е 40 евро, у нас е 5,1 евро. Нископлатените работници у нас са 18,2 на сто, а в швеция – 2,6 на сто.
Огромна е разликата в производителност и заплащане, посочи още Любен Томев. В Германия индустриалният работник произвежда 73 600 евро, а получава 55 000 евро. У нас родният работник произвежда 11 400 евро в индустрията, а взима 5700 евро. Това показва, че българският работник не само е ниско платен, но и произведеното не му е дадено, обясни Томев. Доказателството е, че печалбата е нас е над 11 на сто, за сравнение в Германия е 7 на сто.По време наконференцията с водосвет, отслужен от варненския митрополит Йоани и десетки гости се откри новият дом на КНСБ във Варна. Луксозната сграда се намира в центъра на града на адрес ул. „Христо Самсаров“ 3 б, зад Катедралата. Нека бог ви пази във вашата човеколюбива мисия, заяви Негово високопреощенство на церемонията.
Ние, синдикатите, имаме богоугодна мисия – да помагаме на слабите, да даваме рамо на онези, които имат нужда от помощ в най-важната човешка мисия и ценност – трудът, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той благодари на предшествениците си – Синдикатът на моряците, Федерацията на държавното управление, ветераните, които са дали възможност КНСБ да изгради нов дом на синдикализма във Варна.
Новата сграда на Варна разполага с луксозна конферентна зала, в която могат да се провеждат обучения и конференции на най-високо ниво. Всеки работещ пък може да получи консултации за нарушени права в приемната на КНСБ.
България в момента е с най-лошите социални показатели в цяла Европа. По 8 от 12 индикатори страната ни има лоша оценка, в пе...т от тях е в най-тежката ситуация, обясни директорът на института за социални и синдикални изследвания Любен Томев.Това показва, че трябва натиск върху държавата по няколко параметъра – увеличение на заплатите, увеличение на производителността, по-добро разпределение на печалбата между бизнеса и труда, обяви Пламен Димитров.Този натиск трябва да върви както по линия на синдикатите, така и по европейска линия – от страна на европейските профсъюзи и Комисията. Крайният резултат трябва да бъде обвързан с отпускането на средства от ЕС, защото това е универсалният насърчителен или наказателен механизъм, отсече лидерът на КНСБ. Целта на България трябва да бъде числото 60 - 60 на сто от европейското ниво на БВП, 60 % производителност на един нает спрямо ЕС,60 на сто средна РЗ по покупателна способност, смята КНСБ.
Това число не е магическо, то отразява реалностите по сближаване на заплатите, които залегнаха и в наскоро създадения Алианс за сближаване на заплатите. Той бе подкрепен от Европейската комисия и от европейските ни синдикални партньори, сега е време да бъде реализиран на практика и подкрепен с конкретни мерки, обяви Пламен Димитров. Ръстът на доходите е едно от неофициалните изисквания към влизането в еврозоната и ERM II, към което България се стреми. Няма как да влезем в този елитен клуб, без да увеличим доходите и да подобрим съотношението между производителността и заплащането, отсече президентът на КНСБ.
У нас бизнесът прави най-високите печалби в Европа, а плаща най-малко, сочат данните на ИССИ, огласени от неговия директор Любен Томев. Според данните в Дания компенсацията за изработен час е 40 евро, у нас е 5,1 евро. Нископлатените работници у нас са 18,2 на сто, а в швеция – 2,6 на сто.
Огромна е разликата в производителност и заплащане, посочи още Любен Томев. В Германия индустриалният работник произвежда 73 600 евро, а получава 55 000 евро. У нас родният работник произвежда 11 400 евро в индустрията, а взима 5700 евро. Това показва, че българският работник не само е ниско платен, но и произведеното не му е дадено, обясни Томев. Доказателството е, че печалбата е нас е над 11 на сто, за сравнение в Германия е 7 на сто. Ръстът на заплатите и връзката им с производителността на труда да се обвърже с ясни критерии по европейския семестър и с еврофондовете. Това предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар във Варна. България в момента е с най-лошите социални показатели в цяла Европа. По 8 от 12 индикатори страната ни има лоша оценка, в пет от тях е в най-тежката ситуация, обясни директорът на института за социални и синдикални изследвания Любен Томев. Това показва, че трябва натиск върху държавата по няколко параметъра – увеличение на заплатите, увеличение на производителността, по-добро разпределение на печалбата между бизнеса и труда, обяви Пламен Димитров. Този натиск трябва да върви както по линия на синдикатите, така и по европейска линия – от страна на европейските профсъюзи и Комисията. Крайният резултат трябва да бъде обвързан с отпускането на средства от ЕС, защото това е универсалният насърчителен или наказателен механизъм, отсече лидерът на КНСБ. Целта на България трябва да бъде числото 60 - 60 на сто от европейското ниво на БВП, 60 % производителност на един нает спрямо ЕС,60 на сто средна РЗ по покупателна способност, смята КНСБ.
Това число не е магическо, то отразява реалностите по сближаване на заплатите, които залегнаха и в наскоро създадения Алианс за сближаване на заплатите. Той бе подкрепен от Европейската комисия и от европейските ни синдикални партньори, сега е време да бъде реализиран на практика и подкрепен с конкретни мерки, обяви Пламен Димитров. Ръстът на доходите е едно от неофициалните изисквания към влизането в еврозоната и ERM II, към което България се стреми. Няма как да влезем в този елитен клуб, без да увеличим доходите и да подобрим съотношението между производителността и заплащането, отсече президентът на КНСБ.
У нас бизнесът прави най-високите печалби в Европа, а плаща най-малко, сочат данните на ИССИ, огласени от неговия директор Любен Томев. Според данните в Дания компенсацията за изработен час е 40 евро, у нас е 5,1 евро. Нископлатените работници у нас са 18,2 на сто, а в швеция – 2,6 на сто.
Огромна е разликата в производителност и заплащане, посочи още Любен Томев. В Германия индустриалният работник произвежда 73 600 евро, а получава 55 000 евро. У нас родният работник произвежда 11 400 евро в индустрията, а взима 5700 евро. Това показва, че българският работник не само е ниско платен, но и произведеното не му е дадено, обясни Томев. Доказателството е, че печалбата е нас е над 11 на сто, за сравнение в Германия е 7 на сто.По време наконференцията с водосвет, отслужен от варненския митрополит Йоани и десетки гости се откри новият дом на КНСБ във Варна. Луксозната сграда се намира в центъра на града на адрес ул. „Христо Самсаров“ 3 б, зад Катедралата. Нека бог ви пази във вашата човеколюбива мисия, заяви Негово високопреощенство на церемонията.
Ние, синдикатите, имаме богоугодна мисия – да помагаме на слабите, да даваме рамо на онези, които имат нужда от помощ в най-важната човешка мисия и ценност – трудът, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той благодари на предшествениците си – Синдикатът на моряците, Федерацията на държавното управление, ветераните, които са дали възможност КНСБ да изгради нов дом на синдикализма във Варна.
Новата сграда на Варна разполага с луксозна конферентна зала, в която могат да се провеждат обучения и конференции на най-високо ниво. Всеки работещ пък може да получи консултации за нарушени права в приемната на КНСБ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар