На 10 август излиза „Докато лежах и умирах”, единствената творба от големия романов шлем на Уилям
Фокнър, която не е представяна досега на българските читатели.
„Докато лежах и умирах“ (превод: Рада
Шарланджиева; стр. 248, цена: 22 лв., твърди корици) е епична
трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия
век из космоса на Фокнър, въображаемата Йокнапатофа. Семейството на изпаднал
дребен стопанин на памукови ниви от изостаналия селски Юг тръгва на път да
изпълни един завет, който е приело за свой божи и човешки дълг. И после да се
върне честито у дома. А пътуването се оказва бурна одисея на битки с природните
стихии, човешките тайни, превратностите на живота, униженията.
Уилям Фокнър (1897-1962) e роден в Ню
Олбани, щата Мисисипи. Работи какво ли не – пощаджия, пилот на боен самолет,
писар, огняр, сценарист в Холивуд. Сам казва, че няма черна работа, с която да
не може да си изкара толкова хляб, колкото му е необходимо, за да си освободи
време и тишина да пише. Не е особено известен извън литературните кръгове на
модернистите в САЩ и Европа, докато през 1949 година не получава Нобелова
награда за литература. Два пъти награждаван с „Пулицър“, Фокнър е смятан за
един от най-влиятелните белетристи на Америка.
Романите „Врява и безумство”(1929), „Докато лежах и умирах“
(1930), „Светлина през август” (1932) и „Авесаломе, Авесаломе!“ (1936) са сред
най-великите достижения на американската литература и именно те определят мястото
на Фокнър сред колосите в световната модерна класика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар