„За мен ритмическата проза е по-естествена,
отколкото повествователната, но тогава се налага да измислям някакво спасително
сюжетно въже, което да хвърля на читателя“, признава Вирджиния Улф. На
22 февруари излиза от печат сборникът „Разкази” - забележителна колекция от истории, боравеща с литературни техники и идеи,
които по-късно прочутата писателка развива в романите си!
Сборникът
„Разкази“ (превод: Иглика Василева, 208
стр., цена: 16 лв.) дава възможност да се проследи удивителната еволюция на
Вирджиния Улф, която започва да твори в традиционен стил, минава през
модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Подбраните
заглавия не могат да бъдат сложени под един знаменател, защото едни носят
белезите на класическата фабула, в други експериментът преобладава. При всички
случаи „действително“ и „въображаемо“ са напълно равностойни и до такава степен
примесени, че разграничаването им е въпрос на тънък усет и слух. По повод на
разказите си Улф пише: „Колко малко от онова, което играе пред очите ми,
успявам да уловя с перото си, и не само пред очите, а и във всяка фибра на
тялото ми“, но изчитайки този малък том, читателят ще се увери колко много
всъщност е уловила една от писателките, дали облика на литературния XX век.
Родена през 1882 г. в Лондон, Вирджиния
Улф
е сред иконите на литературния модернизъм –
редом с Джеймс Джойс и Марсел Пруст. Неслучайно литературната критика твърди,
че прозата й се домогва до висините на музиката. Автор на неподражаеми романи, разкази и есета, Улф
е изкусна в употребата на повествователната техника поток на съзнанието. Българската публика я познава чрез романи като
„Госпожа Далауей“, „Към фара“, „Нощ и ден” и „Стаята на Джейкъб”. Сборникът
„Литературни есета” предлага креативна рефлексия върху литературата, а разказите в този том са още едно свидетелство
за широтата и блясъка на нейния белетристичен талант.
Няма коментари:
Публикуване на коментар