„Около 25 000 души в Европа умират всяка година от инфекции с резистентни на антибиотици причинители. Ако преди 20 г. хората са били спокойни, че срещу всяка инфекция има лечение, сега вече ситуацията не е такава“ съобщи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (A...RPharM) на семинара „Лекарствата на бъдещето – научни открития, които ще променят света“ организиран от Aсоциацията. След 80-те години на ХХ в. не е създаван нов антибиотик.
Революционен антибиотик, който ще може да се справи със супербактериите, се очаква в най-скоро време. Става дума за антибактериални моноклонални антитела, които са част от новата тенденция за прицелна терапия, обясни д-р Маргарита Строкова от фармацевтичния гигант „ГлаксоСмитКлайн". Според нея, новата терапия ще понижи разпространението на устойчиви на сегашните антибиотици микроби, очаква се също и да намали разходите за борбата с тях. „Сегашните антибиотици действат срещу болестотворните, но и срещу полезните бактерии. Новите антибактериални моноклонални антитела предлагат по-прицелно лечение. Тази тяхна специфика означава, че те могат да забавят развитието на антибиотична резистентност. Чрез прицелване в бактериите и активиране на имунната система на тялото, антибактериалните моноклонални антитела предлагат по-ефективни начини за борба с антибиотичната резистентност“, убедена е д-р Строкова. А това, според нея, би могло да удължи и да спаси живота на пациенти, които са заразени с щамове на бактерии, резистентни към лекарства. „Срещу такъв тип микроорганизми се разработват антибактериални моноклонални антитела, които са част от новата тенденция за прицелна терапия“, обясни д-р Маргарита Строкова. Очаква се този тип терапия да понижи разпространението на устойчиви на сегашните антибиотици микроби и да намали разходите за борбата с тях. През последите години се е провело мащабно проучване за резистентността към стрептококус пневмоние, който причинява тежка бактериална инфекция. Оказва се, че резистентността у нас към тази бактерия е по-ниска от тази в Румъния, Хърватска и т.н. До 5 години
С новата лекарствена регулация, която влиза в сила от 1 април, ще се забавя достъпа на българските пациенти до нови лекарства, поясни Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM). С последните промени се очаква срокът за одобрение на ново лекарство да се удължи от средно около 550 дни на 700-800 дни. За да кандидатства нов медикамент, компанията производител трябва да представи положителна оценка на здравни технологии. Препоръката трябва да идва от някоя от следните държави - Швеция, Великобритания, Франция и Германия. Ново изискване е лекарството да се заплаща от най-големия публичен здравноосигурителен фонд в 5 от 17 европейски страни. Условието досега беше заплащане с публични средства в 5 от 27 страни. "Това означава, че ако медикаментът се плаща от специализиран фонд в някои от тези страни, това няма да важи у нас", обясни Денев. Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти трябва да е одобрил новото лекарство до 30 септември. Одобрението става всяка година. Лекарствата извън този срок остават за следващата година. Тази година одобрение очакват нови лекарства за 7 тежки заболявания, сред които епилепсия. С новата регулация се въвежда още едно плащане за индустрията - компаниите трябва да връщат направените разходи за лекарства над определения бюджет. Очаква се общата сума да е около 50 млн. лв. Според Денев това изискване затруднява планирането на разходите на компаниите. България харчи за лекарства толкова, колкото и останалите страни в Източна Европа. Общите публични разходи за здравеопазване са около 5 млрд. лв, от тях около 1,4 млрд. лв. са за лекарства, или 28% от общите. Когато сравняваме лекарствени разходи, нека сме коректни - трябва да се взема предвид ДДС, който само у нас, в Германия и Дания е в пълен размер за лекарствата.
В следващите 5 г. предстои по-масово навлизане на иновативни комплексни терапии при нелечими заболявания. Една от най-перспективните нови терапии в света е CAR-T, която се прилага от 2012 г. при онкозаболявания на кръвта по определени медицински критерии, съобщи д-р Росен Димитров от "Новартис". При нея се извличат имунните клетки Т-лимфоцити от кръвта на болния и се препрограмират да разпознават и елиминират раковите клетки, след което кръвният продукт се влива на пациента.Терапията води до излекуване на пациента. За определен брой деца във Великобритания тя се плаща от тяхната здравна каса. CAR-T терапията е изцяло персонализирана - лечебният продукт се произвежда само за конкретния пациент и не може да послужи за друг. В Европа са одобрени 3 производствени центъра - във Франция, Швейцария и Германия. Другото условие, за да стигне терапията до пациента, е да има подготвени клинични центрове за работа с нея. Обмисля се в перспектива и у нас да бъде подготвен такъв клиничен център. Здравните системи у нас и по света не са подготвени за иновативните здравни технологии. В същото време иновациите са скоростни, допълни Димитров. До 5 години фармацевтичната индустрия ще осигури качествено нов тип терапии за нелечими заболявания като болестта на Алцхаймер, хемофилия тип В, някои видове рак, ювенилна макулна дегенерация, мускулна дистрофия тип Дюшен и спинална мускулна атрофия, стана ясно още на семинара. Става дума за генни терапии, които са в последните фази на клиничните изпитвания. В момента се изпитват около 300 такива терапии, от които 111 са в онкологията, обясни д-р Светослав Ценов, изпълнителен директор на „Астелас“-България. По думите му в момента чрез генна терапия се лекуват меланом, ретинопатия, В-клетъчен лимфом, вид ензимна недостатъчност и остра миокрдна левкемия. А около 40 от новите терапии са в последна фаза на клинични изпитвания и скоро могат да се появят и да се включат в здравните системи. Ползите от генните терапии са ясни, но д-р Ценов подчерта, че трябва да има ясни правила, на базата на които да се използва технологията за редактиране на гените.
Няма коментари:
Публикуване на коментар