VІІ-мата Национална конференция по неонатология се проведе в рамките на два дни от 11-ти до 12-ти октомври в град Бургас. 150 специалисти от цялата страна взеха уастие във форума. Тази година конференцията бе посветена на актуалните проблеми в тази област на детското здраве, обясни проф. Мая Кръстева, председател на българската асоциация по неонатология. Разискваха се проблемите на недоносените деца, вродените инфекции, свързани с майчиния организъм и бременността, което също е много актуален проблем, поясни тя. Единственият бургаски научен доклад представи изключително рядко генетично заболяване. Това е втори случай, който се диагностицира в България, обясни д-р Стилияна Томова, началник на Отделението по неонатология към УМБАЛ - Бургас. Той засяга нервната система. Оттам и невъзможността да се осъществяват основните жизнени функции като дишане и движения. Пациентите загиват в много ранен период, допълни д-р Томова. В научната програма на конференцията по неонатологията бяха включени 34 доклада. Сред тях се откроиха фактите изнесени от Проф. Мая Кръстева, обобщени в докладът:
Да съхрани живота на детето е първа цел на неонатолога
Според нея, акцентът на конференцията тази година е в няколко посоки. Едната е лечението на респираторния дистрес (б. р. типично състояние при недоносени бебета, чиито симптоми се дължат на недостатъчно развитие на дихателната система) в съответствие с новите европейски стандарти, ревизирани от 2019 г. Респираторният дистрес е едно от най-често срещаните отклонения в състоянието на децата след раждането. Ние спазваме изискванията на ЕС, те са валидни и за нашата практика, поясни проф. Кръстева. Второто нещо, за което говорим, са инфекциите, които заемат немалък дял сред неонаталната патология и протичат с много тежки отклонения в състоянието на децата, в някои случаи дори са неовладяеми. Това до голяма степен е обусловено от патологиите на бременността. Говорим предимно за майчино-фетални инфекции, които се диагностицират непосредствено след раждането, до 48-72 час. Разбира се, отделяме внимание и на инфекциозната патология, която е свързана с продължителното лечение на бебетата, дългия престой в интензивните отделения; прилагането, по необходимост, на антибиотично лечение продължително, това са т.нар. нозокомиални (вътреболнични) инфекции, които са също много сериозен проблем. Имаме няколко доклада в тая посока, които ще фокусират вниманието върху методите на превенция на тези инфекции. Не сме пропуснали и т. нар. екстремно незрели деца, които също са много голям проблем. Критериите в грижата за тях се определят от стандарта по акушерство и гинекология. Ние, разбира се, имаме мнение по тези въпроси. Трябва да се отчитат реалните възможности, защото за тези деца се полагат много сериозни грижи. Но не може да се пропусне фактът, че една голяма част от тях са пренатално увредени (преди раждането) и на практика, дори да постигнем съхраняване на живота им, въпросът опира до качеството му по-нататък. Успеваемостта в отглеждането на тези деца е голяма и ние сме постигнали резултати в тая посока. Но много малко са проследяванията им след това в годините, за да се дадат статистическите данни – коя гестационна възраст, какви последици има. Ние знаем какво можем да очакваме и сме щастливи, когато те ни опровергаят, дори при по-песимистичите прогнози. Но усложненията при деца с тегло 600-700 г и 24-25 г. с, въпреки че се дава реална възможност за извеждането им от тежкото състояние и след това, ако не направят допълнителни усложнения, имат добро качество на живот, са по отношение на неврологичното им развитие, на хронична дихателна патология, която също затруднява качеството им на живот, по отношение на изяви на тежки анемии, очната патология, която е неминуема, при екстремната незрялост. В крайна сметка съхраняването на живота е първата цел – другото е вече на втория етап. Детето има компенсаторни възможности. Мозъкът на бебето има големи пластични възможности. Имали сме случаи, когато наистина сме били много отчаяни, но децата се справят. Мозъкът на новороденото дете проявява индивидуална чувствителност, в това съм се убедила за 40-годишната си практика. За щастие, тези случаи не са малко. Може би точно това ни мотивира да работим и да искаме да постигнем ефект от това, което правим, при всички новородени. Най-големият успех е, ако след няколко години майката доведе детето и го виждаш, че ходи, говори, за да почерпят за рождения ден. Това е най-голямото удовлетворение за всеки от нас.
Проф. д-р Мая Кръстева-Вилмош, д. м, е специалист по педиатрия и неонатология. Началник на отделението по неонатология в Университетската болница "Свети Георги“ - Пловдив. През периода 1981-1987 г. е редовен аспирант и асистент по неонатология в Клиниката по акушерство и гинекология в същата болница, a от 1987 до 2001 г., асистент и главен асистент. През 2005 г. завършва квалификационен курс по здравен мениджмънт. Републикански консултант-специалист в областта на неонатологията за Южна България. През 2001 г. получава научното звание "доцент”, а през 2014 г. - "професор". Председател е на Българската асоциация по неонатология.
Няма коментари:
Публикуване на коментар