ОСЕМ БЪЛГАРИ ПРАВЯТ ОПИТ ЗА САМОУБИЙСТВО ВСЕКИ ДЕН

Самоубийците са психично здрави хора. 90% от тези, които са посегнали на себе си, нямат психични заболявания. Те са сравнително интелигентни личности, които дълго са мислили над смисъла на живота. С най-висок риск да посегнат на себе си се оказват работещите като лекари, зъболекари, полицаи, учители и миньори. Застрашени са професиите, при които хората отнасят проблемите и притесненията си вкъщи. Най-малко осем българи правят опит за самоубийство всеки ден. Тази теория разви психиатърът Александър Хаджигеоргиев по време на семинар във връзка с превенцията на самоубийствата у нас, който бе организиран от Центъра по обществено здраве и анализи в Банкя. Проект "Подобрени услуги за психично здраве", се осъществява по програма БГ07 "Инициативи за обществено здраве", с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 и финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Основната цел на проекта е oпитите за самоубийства в България да намалеят с 10%. Това ще се постигне чрез повишаване на знанието в обществото за тревожността и депресията, които са в основата на извършените опити за самоубийство. Общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници са преминали обучение за ранно откриване на тези диагнози. В момента се обучават експерти от Районните здравни центрове на МЗ, които да работят в училищата по темите депресия, тревожност, агресия и автоагресия. От началото на 2017 г. заработи и онлайн платформа за данните за самоубийствените действия. Във фокуса на проекта са и различни професии (социални работници и психолози), които се занимават с групи в риск от суицидно поведение: младежи, възрастни хора, безработни, социално слаби, зависими лица. Проектът в момента реализира обучение на специалисти от 28-те РЗИ в страната за събиране и въвеждане онлайн на информацията за самоубийствата. Ще се наблегне и на  обучението на персонала, който участва в училищното образование по въпроси, свързани с психичното здраве. Двама представители на всяка РЗИ  са подбрани и се обучават в основните принципи за превенция на самоубийство в училищата. Цел на проекта  е и  да се подобри обменът на информация между различните институции. Той е свързан с провеждане на епидемиологично проучване на разпространението на честите психични разстройства в страната. Научните доказателства, предоставени от проучването ще създадат  основа за по-добра политика и планиране на психично-здравни услуги, съобразени с нуждите на българското население. Проучването ще представи ясна картина на динамиката на разпространението на изследваните  психически разстройства. Новите данни ще бъдат съпоставени с резултатите от първото изследване през 2003 – 2007 г. (EPIBUL). Повишената информираност на обществото за проблемите на психичното здраве би допринесло за намаляване на стигмата и пренебрежението по отношение на лица с психични разстройства и особено тези, които са извършили опит за самоубийство. Според д-р Хаджигеоргиев, който е началник на Отделението по психиатрия в Медицинския институт на МВР, сред хората, застрашени да посегнат на живота си, са тези с депресия, а истинската депресия се лекува само и единствено медикаментозно, добави още д-р Хаджигеоргиев. Депресията започва с картина на потиснатост, безсилие, липса на енергия, влошен апетит и влошен сън, информира д-р Хаджигеоргиев. "Клиничният критерий е такова състояние, ако продължи две седмици и повече, тогава може да се оцени като депресия и да се започне лечение. По същия начин трябва да процедират и хората, които не са лекари, а просто наблюдават отвън", посочи д-р Хаджигеоргиев. Специалистът има своя теория по отношение на въпроса защо жените страдат повече от депресия, отколкото мъжете. "Аз предполагам, че жените са по-лесно откриваеми, защото те повече си казват. Това би могло да изкривява статистиката, т.е. да вдига процента на психично заболелите жени. Те по-охотно търсят помощ. И по-лесно я намират, тъй като повечето психиатри са мъже", поясни още специалистът. 3000 опита за самоубийства се правят у нас годишно. Ужасяващата статистика се допълва от факта, че възрастовата граница пада до 6-7-годишни момчета. Особено внимание по време на семинара бе отделно на медийното отразяване на подобни случаи. Водещият модула проф. Стефан Мичев посочи, че над 50 международни изследвания доказват, че определен тип описания на суицида усилват суицидния риск при някои уязвими индивиди. Или психична зараза", като я наричат експертите. Нейните "вируси" са акцентирането в информациите на начина на самоубийството, като се използват крещящи заглавия или снимки, или се романтизира смъртта. Докато внимателното и кратко съобщение на суицида може да промени неправилното възприемане, да коригира митовете и да окуражи уязвими индивиди или рискови групи да потърсят помощ. Защото именно днешните медии имат водещата роля при създаване и следване на примери и модели за поведение.