Според критиката „Сладки сънища” е най-емоционалният филм на Марко Белокио. Италианският майстор на киното адаптира популярния
биографичен роман на Масимо Грамелини за журналист, завладян от спомените за
майка си, която умира, докато той е още дете. Спомените са ключов елемент в „Сладки
сънища” и Белокио постепенно съживява тези моменти, гравирани в съзнанието на
Масимо (Валерио Мастандреа) - спомените за майката, която внезапно и жестоко му
е отнета. Тази зауба, предадена като разказ далеч от евтината мелодрама, оставя
незаличим отпечатък в цялостното развитие на журналиста. Работата му като
репортер го води на различни места по света, работи по различни теми – спорт,
войната в Босна. Връзките идват и си отиват - до появата на жената, която може
да замести майка му...
Забележителната кариера на Марко Белокио като
режисьор на внушителен брой игрални, документални, късометражни и телевизонни
филми минава през различни теми и жанрове. Кинотворбите му го нареждат сред
най-важните италиански режисьори, заедно с Бернардо Бертолучи и Пиер Паоло
Пазолини.
Роден през 1939 година в Пиаченца, Италия, през
1959 Марко Белокио прекъсва следването си по философия и се записва в
Експерименталния център по кино в Рим. През 1961 и 1962 година продуцира три
късометражни филма, след което се мести в Лондон, където посещава Училището по
изящни изкуства „Слейд”. Става известен още с първия си филм – „Юмруци в джобовете”,
показан през 1965 година на фестивала в Локарно. За филма си „Китай е близо”
(„La Cina è vicina”, 1967) получава специалната награда на журито на Фестивала
във Венеция, а през 2011 година е
награден отново там със „Златен лъв”
за цялостно творчество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар