Инициативата се провежда под мотото
„Ваксините действат, за да защитят вас и хората около вас от сериозни
заболявания“
От 23 до
29 април за пореден път в Европа ще бъде отбелязана Европейската имунизационна
седмица. Инициативата се провежда от 2005 г. насам. Тя е подета и координирана
от Европейското регионално бюро на Световната здравна организация (WHO/Europe)
и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).
Слоганът
на инициативата тази година е „Ваксините действат, за да защитят вас и
хората около вас от сериозни заболявания“. Целта на Европейската
имунизационна седмица - 2018 е да се подкрепи стремежа към Европейски регион,
свободен от ваксинопредотвратими заболявания, чрез повишаване осведомеността за
значението на ваксинирането като индивидуално право и споделена отговорност.
Европейската имунизационна седмица дава възможност да се подчертае, че
ваксините осигуряват защита на индивиди и общности, както и да се подпомогне
постигането на световните цели за устойчиво развитие. Основната теза тази
година е, че всяко лице заслужава да бъде защитено от заболявания,
предотвратими от ваксини, и играе жизненоважна роля в защитата на другите, като
избере да се ваксинира.
За
популяризиране на посланията са създадени и два хаштага #Vaccineswork и #immunizeEurope.
Всяка
година в света се регистрират повече от 10 милиона смъртни случая при деца под
5-годишна възраст. Голяма част от тях са вследствие на заболявания, за които съществуват
действащи ваксини. Имунизациите срещу дифтерия, морбили, тетанус и коклюш
спасяват човешки животи и до голяма степен здравето на децата зависи от
ангажираността на родителите. Важно е да се знае, че липсата на тежки заразни
заболявания се дължи именно на засилено прилаганата имунопрофилактика. Следването
на Националния имунизационен календар е от основно значение за поддържане на
добро имунизационно покритие при ваксино-предотвратимите заболявания.
Провежданата
у нас ваксинопрофилактика е в основата на успешното осъществяване на контрола
на ваксино-предотвратимите заразни болести. Съвременният имунизационeн календар
в България включва задължителни имунизации в детската възраст срещу 11 заразни
болести (туберкулоза, хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б
инфекции и пневмококови инфекции, морбили, рубеола и паротит). Ключов момент в контрола на едно заразно
заболяване посредством имунизация е достигането и поддържането на висок
имунизационен обхват (>95%). Спадането на имунизационния обхват под
определени критични стойности е предпоставка за епидемично разпространение на
съответната инфекциозна болест.
За
здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен
лекар, задължителните имунизации могат да бъдат извършени безплатно в
имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове.
У нас
съществуват и две национални програми за препоръчителни имунизации -
Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка
(2017-2020) и Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните
гастроентерити в България (2017-2021). Те осигуряват безплатна имунизация за
съответните целеви групи срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и
13-годишна възраст и срещу ротавирусни инфекции за всички деца от 6-седмична до
горна възраст според кратката характеристика на ваксината. Ротавирусната
ваксина е единствената у нас, приемана през устата.
В
България се прилагат и други препоръчителни имунизации, които се извършват
срещу заплащане от пациента. Те се разделят в няколко категории:
• Ваксини от групата на задължителните, когато се прилагат на
възрастови групи, различни от указаните в календара;
• Ваксини от групата на целевите (срещу бяс, кримска-конго хеморагична
треска и коремен тиф), когато се прилагат на лица, извън посочените в календара
случаи;
• Ваксини, които са разрешени за употреба в страната, но на този
етап не са включени в групата на задължителните. Част от тях се отнасят само
за неголеми групи лица с медицински показания за профилактична имунизация срещу
определена инфекция, а други са предназначени да защитават особено уязвими
спрямо дадената инфекция възрастови групи от населението. Такива например са
ваксините за грип, хепатит А и др.
Грипът представлява значителна
икономическа тежест за всяка държава, тъй като е причина за високи разходи за
здраве, пропуснати дни на работа или в училище, общи социални смущения и загуба
на продуктивност. Проучвания във Франция, Германия и САЩ показват, че общите
годишни разходи по време на грипни епидемии варират между 1 и 6 милиона долара
на 100 000 души, а непреките разходи поради грип при отсъствие от работа могат
да бъдат 5 до 10 пъти по-големи отколкото преките[1].
През последния грипен сезон (2017/2018 г.) у
нас от грип и ОРЗ са се разболели 23-ма на всеки 1000 човека, по данни
на Националната референтна лаборатория по грип и ОРЗ към НЦЗПБ. 80% от
констатираните грипни случаи са причинени от грипни вируси тип В и основно от
линия Yamagata, чиито антигени се съдържаха само в четиривалентната
противогрипна ваксина през изминалия грипен сезон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар