събота, 21 април 2018 г.

НА 23 АПРИЛ СТАРТИРА ЕВРОПЕЙСКАТА ИМУНИЗАЦИОННА СЕДМИЦА

Инициативата се провежда под мотото „Ваксините действат, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания“
 
От 23 до 29 април за пореден път в Европа ще бъде отбелязана Европейската имунизационна седмица. Инициативата се провежда от 2005 г. насам. Тя е подета и координирана от Европейското регионално бюро на Световната здравна организация (WHO/Europe) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).
 
Слоганът на инициативата тази година е „Ваксините действат, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания“. Целта на Европейската имунизационна седмица - 2018 е да се подкрепи стремежа към Европейски регион, свободен от ваксинопредотвратими заболявания, чрез повишаване осведомеността за значението на ваксинирането като индивидуално право и споделена отговорност. Европейската имунизационна седмица дава възможност да се подчертае, че ваксините осигуряват защита на индивиди и общности, както и да се подпомогне постигането на световните цели за устойчиво развитие. Основната теза тази година е, че всяко лице заслужава да бъде защитено от заболявания, предотвратими от ваксини, и играе жизненоважна роля в защитата на другите, като избере да се ваксинира.
 
За популяризиране на посланията са създадени и два хаштага #Vaccineswork и #immunizeEurope.
 
Всяка година в света се регистрират повече от 10 милиона смъртни случая при деца под 5-годишна възраст. Голяма част от тях са вследствие на заболявания, за които съществуват действащи ваксини. Имунизациите срещу дифтерия, морбили, тетанус и коклюш спасяват човешки животи и до голяма степен здравето на децата зависи от ангажираността на родителите. Важно е да се знае, че липсата на тежки заразни заболявания се дължи именно на засилено прилаганата имунопрофилактика. Следването на Националния имунизационен календар е от основно значение за поддържане на добро имунизационно покритие при ваксино-предотвратимите заболявания.
 
Провежданата у нас ваксинопрофилактика е в основата на успешното осъществяване на контрола на ваксино-предотвратимите заразни болести. Съвременният имунизационeн календар в България включва задължителни имунизации в детската възраст срещу 11 заразни болести (туберкулоза, хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, морбили, рубеола и паротит). Ключов момент в контрола на едно заразно заболяване посредством имунизация е достигането и поддържането на висок имунизационен обхват (>95%). Спадането на имунизационния обхват под определени критични стойности е предпоставка за епидемично разпро­странение на съответната инфекциозна болест.
 
За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове.
 
У нас съществуват и две национални програми за препоръчителни имунизации - Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка (2017-2020) и Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България (2017-2021). Те осигуряват безплатна имунизация за съответните целеви групи срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и 13-годишна възраст и срещу ротавирусни инфекции за всички деца от 6-седмична до горна възраст според кратката характеристика на ваксината. Ротавирусната ваксина е единствената у нас, приемана през устата.
 
В България се прилагат и други препоръчителни имунизации, които се извършват срещу заплащане от пациента. Те се разделят в няколко категории:
•   Ваксини от групата на задължителните, когато се прилагат на възрастови групи, различни от указаните в календара;
  •   Ваксини от групата на целевите (срещу бяс, кримска-конго хеморагична треска и коремен тиф), когато се прилагат на лица, извън посочените в календара случаи;  
•   Ваксини, които са разрешени за употреба в страната, но на този етап не са включени в групата на задължителните. Част от тях се отнасят само за неголеми групи лица с медицински показания за профилактична имунизация срещу определена инфекция, а други са предназначени да защитават особено уязвими спрямо дадената инфекция възрастови групи от населението. Такива например са ваксините за грип, хепатит А и др.
 
Грипът представлява значителна икономическа тежест за всяка държава, тъй като е причина за високи разходи за здраве, пропуснати дни на работа или в училище, общи социални смущения и загуба на продуктивност. Проучвания във Франция, Германия и САЩ показват, че общите годишни разходи по време на грипни епидемии варират между 1 и 6 милиона долара на 100 000 души, а непреките разходи поради грип при отсъствие от работа могат да бъдат 5 до 10 пъти по-големи отколкото преките[1].
 
През последния грипен сезон (2017/2018 г.) у нас от грип и ОРЗ са се разболели 23-ма на всеки 1000 човека, по данни на Националната референтна лаборатория по грип и ОРЗ към НЦЗПБ. 80% от констатираните грипни случаи са причинени от грипни вируси тип В и основно от линия Yamagata, чиито антигени се съдържаха само в четиривалентната противогрипна ваксина през изминалия грипен сезон.




Няма коментари:

Публикуване на коментар