В магията на пивоварната технология ни посветиха от Съюза на пивоварите в България (СПБ) на старта на първата Национална бирена академия. На елегантно парти сред експерти, известни личности и журналисти в ресторант „Андре“ вчера инженер-технологът Цвета Гюрова разкри тънкостите в създаването на пенливата напитка. Събити...ето е първата от поредицата инициативи, на които медии и любознателни биролюбители със специфичен интерес към производството ще могат да се докоснат отблизо до сложните и прецизни процеси, през които преминават натуралните съставки на пивото, за да стигнат до халбата на консуматора.
„За нас важното е по най-прозрачен и достъпен за потребителите начин да покажем чистотата и интегритета на пивопроизводството и бирената категория. Ето защо ще организираме турове за журналисти в пивоварните. Предстои и заснемането на нов филм за бранша със снимки на терен. Календарът на тазгодишното издание на Националната бирена академия ще приключи със семинар за новостите в добрите производствени практики, на който основен лектор ще е изпълнителният директор на най-уважаваната научна институция в сектора - Европейската пивоварна конвенция (EBC)“, обясни изпълнителният директор на организацията Ивана Радомирова. Тя допълни, че в подкрепа на инициативата е направен и нов сайт на СПБ, който има пряка връзка с общоевропейската образователна платформа с експертна насоченост BrewUP и с програмата на първия Форум – изложение на Пивоварите на Европа. Продължават и националните научни изследвания върху категорията.
Наскоро се потвърди, че българските пивовари са едни от първенците в ЕС по изпълнение на доброволния ангажимент на индустрията за предоставяне на хранителна информация на потребителите. Общо в европейските страни съставките се изписват на 70% от бирените опаковки, а енергийната стойност – на 40%. „В България почти 100% от произвежданите у нас бири имат върху етикетите си списък на съставките, а 98% - на калориите. Това ни отрежда лидерска позиция във внесения в ЕК отчет на Пивоварите на Европа „Гордеем се, че сме прозрачни” и е поредният пример за отговорността ни към потребителите и разширяване на познанията за състава и качествата на категорията.”, коментира още Радомирова.
Именно в този дух майсторът пивовар Цвета Гюрова представи в детайли технологичния процес при производството на пиво. „Заради все по-нарастващия интерес към бирената категория и предприемаческия ентусиазъм в тази посока е важно да се знае, че всички материали и суровини, с които работят пивоварите, са придружени със сертификати за качество. Те удостоверяват тяхната натуралност и чистота“, обясни тя и подчерта, че българските компании работят по световни стандарти и разполагат с най-новите технологии в бранша. В момента освен основните съставки, популярност набират и някои допълнителни. С възвръщането на популярността на пшеничната бира например, употребата на пшеница нараства, тъй като формира много приятен и освежаващ вкус на напитката. Добавянето на ориз носи умерено сух вкус, а царевицата, която съдържа около 70% скорбяла, много протеини и голямо количество етерично масло, придава мек вкус и ярък цвят.
„Процесът на приготвяне на бира започва със смилането на малца, а от този момент до пакетирането на готовия продукт е около 18 дни, като това зависи от вида на всяка бира и от рецептата за приготвянето й“, разказа Гюрова, която не само е инженер-технолог, но и международно сертифициран майстор-пивовар. След смилането идва майшуването, при което под действието на ензимите от мливото скорбялата се превръща в захар, а протеините се редуцират до аминокиселини. Получава се така наречената пивна мъст. При висока температура пивната мъст се вари с хмела, където неговите горчиви вещества се разтварят и балансират сладостта на малца.
Пивната мъст се заквасва с чиста култура пивни дрожди, като именно тяхната чистота гарантира до голяма степен високото качество на крайния продукт. Следва главната алкохолна ферментация, която е единственият и напълно естествен начин за превръщането на пивната мъст в пиво. Важно за всички любители на бирата е да знаят, че тя се осъществява от дрождите, често наричани „бирена мая“, и представлява много сложен процес на трансформация на различни вещества в други крайни метаболити.
За да стане продуктът готов, той трябва да доферментира, да се филтрира и на финала да се успокои – пивото стои в покой около 20 – 24 часа, за да се възстанови равновесието. Едва след това се подава за бутилиране.
Майсторът пивовар припомни, че бирата може да бъде силна, слаба и безалкохолна в зависимост от алкохолното съдържание. Силната бира има 8 процентно или по-високо алкохолно съдържание. Средно силната варира между 4 – 7% алкохол, а леката е между 1,5% – 3,5 %. Тя допълни, че за да изпитваме истинско удоволствие и да се радваме на качествата и полезните свойства на пивото, трябва да консумираме умерено.
Статистиката показва, че почитателите на бирата у нас продължават да предпочитат произведеното в страната пиво, което се обуславя от традиционното разнообразие на асортименти, вкусове и високото качество на категорията, гарантирано от съвременните технологии и практики. Според последни данни, 94% от консумираната у нас пенлива напитка е дело на компаниите, членове на СПБ.
„За нас важното е по най-прозрачен и достъпен за потребителите начин да покажем чистотата и интегритета на пивопроизводството и бирената категория. Ето защо ще организираме турове за журналисти в пивоварните. Предстои и заснемането на нов филм за бранша със снимки на терен. Календарът на тазгодишното издание на Националната бирена академия ще приключи със семинар за новостите в добрите производствени практики, на който основен лектор ще е изпълнителният директор на най-уважаваната научна институция в сектора - Европейската пивоварна конвенция (EBC)“, обясни изпълнителният директор на организацията Ивана Радомирова. Тя допълни, че в подкрепа на инициативата е направен и нов сайт на СПБ, който има пряка връзка с общоевропейската образователна платформа с експертна насоченост BrewUP и с програмата на първия Форум – изложение на Пивоварите на Европа. Продължават и националните научни изследвания върху категорията.
Наскоро се потвърди, че българските пивовари са едни от първенците в ЕС по изпълнение на доброволния ангажимент на индустрията за предоставяне на хранителна информация на потребителите. Общо в европейските страни съставките се изписват на 70% от бирените опаковки, а енергийната стойност – на 40%. „В България почти 100% от произвежданите у нас бири имат върху етикетите си списък на съставките, а 98% - на калориите. Това ни отрежда лидерска позиция във внесения в ЕК отчет на Пивоварите на Европа „Гордеем се, че сме прозрачни” и е поредният пример за отговорността ни към потребителите и разширяване на познанията за състава и качествата на категорията.”, коментира още Радомирова.
Именно в този дух майсторът пивовар Цвета Гюрова представи в детайли технологичния процес при производството на пиво. „Заради все по-нарастващия интерес към бирената категория и предприемаческия ентусиазъм в тази посока е важно да се знае, че всички материали и суровини, с които работят пивоварите, са придружени със сертификати за качество. Те удостоверяват тяхната натуралност и чистота“, обясни тя и подчерта, че българските компании работят по световни стандарти и разполагат с най-новите технологии в бранша. В момента освен основните съставки, популярност набират и някои допълнителни. С възвръщането на популярността на пшеничната бира например, употребата на пшеница нараства, тъй като формира много приятен и освежаващ вкус на напитката. Добавянето на ориз носи умерено сух вкус, а царевицата, която съдържа около 70% скорбяла, много протеини и голямо количество етерично масло, придава мек вкус и ярък цвят.
„Процесът на приготвяне на бира започва със смилането на малца, а от този момент до пакетирането на готовия продукт е около 18 дни, като това зависи от вида на всяка бира и от рецептата за приготвянето й“, разказа Гюрова, която не само е инженер-технолог, но и международно сертифициран майстор-пивовар. След смилането идва майшуването, при което под действието на ензимите от мливото скорбялата се превръща в захар, а протеините се редуцират до аминокиселини. Получава се така наречената пивна мъст. При висока температура пивната мъст се вари с хмела, където неговите горчиви вещества се разтварят и балансират сладостта на малца.
Пивната мъст се заквасва с чиста култура пивни дрожди, като именно тяхната чистота гарантира до голяма степен високото качество на крайния продукт. Следва главната алкохолна ферментация, която е единственият и напълно естествен начин за превръщането на пивната мъст в пиво. Важно за всички любители на бирата е да знаят, че тя се осъществява от дрождите, често наричани „бирена мая“, и представлява много сложен процес на трансформация на различни вещества в други крайни метаболити.
За да стане продуктът готов, той трябва да доферментира, да се филтрира и на финала да се успокои – пивото стои в покой около 20 – 24 часа, за да се възстанови равновесието. Едва след това се подава за бутилиране.
Майсторът пивовар припомни, че бирата може да бъде силна, слаба и безалкохолна в зависимост от алкохолното съдържание. Силната бира има 8 процентно или по-високо алкохолно съдържание. Средно силната варира между 4 – 7% алкохол, а леката е между 1,5% – 3,5 %. Тя допълни, че за да изпитваме истинско удоволствие и да се радваме на качествата и полезните свойства на пивото, трябва да консумираме умерено.
Статистиката показва, че почитателите на бирата у нас продължават да предпочитат произведеното в страната пиво, което се обуславя от традиционното разнообразие на асортименти, вкусове и високото качество на категорията, гарантирано от съвременните технологии и практики. Според последни данни, 94% от консумираната у нас пенлива напитка е дело на компаниите, членове на СПБ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар