ПЕРСИЙСКИ ПИСМА ОТ ШАРЛ ДЬО МОНТЕСКЬО

На 7 декември излиза ново българско издание на знаменитите „Персийски писма“ (1721) на френския мислител, социолог и писател Монтескьо, една от най-ярките личности на Просвещението!

Вече три столетия „Персийски писма“ (превод: Галина Меламед, 304 стр. 18 лв.) непрестанно се преиздават в цял свят, четат се и се препрочитат като енциклопедичен епистоларен роман, като социален портрет с множество щрихи или като сказание за екзотично време на непредставими контрасти. Писмо подир писмо разкриват тайнствата в сарая с чувствените персийки, строго пазени от тиранични евнуси, и европейската освободеност на нравите, деспотизма на източните властелини  и абсолютистките порядки във френския кралски двор, повелите на езически божества, на ислямските пророци и на християнския Бог, източното и западното понятие за чест и достойнство… И постепенно добиват плът просветителските възгледи на автора за човешката природа, за световната история, за строежа и управлението на обществото, за законотворчеството, морала, брачния съюз, верската търпимост, тежненията му за господство на свободата, разума, знанието и справедливостта.

Шарл дьо Монтескьо (1689-1755) е забележителен френски писател, юрист и социолог, известен преди всичко като историк–философ и мислител. Той е един от основоположниците на френското Просвещение, характеризиращо се с вяра в разума, науката и рационализма. Първият му роман излиза през 1721 година. През 1725 година Монтескьо пише поемата в проза Гнидски храм, издържана в хедонистичен стил. Заниманията с изящното слово обаче са недостатъчни за търсещия ум на Монтескьо. През 1728 година той поема на път, като си поставя за цел да изучи политическо-правните институции в редица европейски държави. Събраните впечатления се появяват на страниците на едно от най-значимите му произведения – За духа на законите, излязло през 1748 година. „Персийски писма” ни пренасят в Париж и Европа в зората на Просвещението през удивения поглед на двама персийски пътешественици, жадни за нови хоризонти. Срещат се и се разминават две култури, две мировъзрения, две философии за дълга и насладите в живота. Великолепно уловени и мъдро изтълкувани, поднесени със сочен, афористичен език и с жилото на сатирата от изкусното перо на ерудит. Екранизацията на книгата е дело на един от основоположниците на синема верите, френския режисьор Жан Руш.