ПРЕМИЕРАТА НА „СПЪТНИК НА РАДИКАЛНИЯ МИСЛИТЕЛ ” ОТ АЛЕК ПОПОВ
Около 100 души станаха част от своеобразната дискусия, посветена на различните лица на писателя, функциите на езика и съдбата на „една нация в развод”. Часът е малко след 18:30 ч. и потопеното в приглушена светлина про¬странство на Камерна сцена на Младежки театър „Николай Бинев” е препълнено, а нетърпението набъбва с всяка секунда ка...то жив часовник. Мъжът със сериозно изражение сяда зад старо бюро, декорирано с червен като корицата елегантен шал, а слънцето на театралните прожектори свети върху черните му кубинки. Пишещата машина му придава делови вид, макар че лицето издава съвсем различно настроение.
Така започна премиерата на преработеното и допълнено издание на „Спътник на радикалния мислител” (изд. „Сиела”) на един от най-обичаните български писатели – Алек Попов.
Именно той влезе в роля на герой от един от разказите и есетата, поместени в сборника, превърнал се във верен и критичен водач в пътуването на много българи в едно объркано и динамично време.
Един от най-важните процеси, свързани с модернизацията на българската проза през последните години, е еволюцията на концепцията за ролята и мястото на писателя и литературата.
Именно за различните роли на писателя разговаряха Алек Попов, Албена Стамболова и Митко Новков с изкусната модераторска помощ на журналиста и телевизионен водещ Даниел Ненчев. След едно драматично „Intro” и в момента, „когато успоредните се пресичат” четиримата се опитаха да разберат „Накъде отива света” и дали българите сме „Нация в развод”. Всичко това, подплатено с кадри от филма „Големият Лебовски”. В края на вечерта Алек Попов благодари на всички присъстващи и изтъкна надеждата си, че нашият език ще продължи да бъдем повече мислители, отколкото радикални. В „Спътник на радикалния мислител” с типичното си чувство за хумор Алек Попов отправя своя призив към бъдещите поколения – най-голямото предизвикателство, което ни очаква, е „да се научим да извличаме щастието от възобновяеми източници като думите, образите, звуците.” А това се оказва по-лесно с верния спътник до себе си… Есеистът Алек Попов е поставен именно в онази сартъровска позиция, според която „писателят е в ситуацията на своята епоха: всяка негова дума отеква“… Есетата в „Спътник на радикалния мислител“ въплъщават това отекване на словото на интелектуалеца, позицията му на събеседник на битието, което реално ни се случва, на проблемите и промените, които ни правят да бъдем такива, каквито сме.
Около 100 души станаха част от своеобразната дискусия, посветена на различните лица на писателя, функциите на езика и съдбата на „една нация в развод”. Часът е малко след 18:30 ч. и потопеното в приглушена светлина про¬странство на Камерна сцена на Младежки театър „Николай Бинев” е препълнено, а нетърпението набъбва с всяка секунда ка...то жив часовник. Мъжът със сериозно изражение сяда зад старо бюро, декорирано с червен като корицата елегантен шал, а слънцето на театралните прожектори свети върху черните му кубинки. Пишещата машина му придава делови вид, макар че лицето издава съвсем различно настроение.
Така започна премиерата на преработеното и допълнено издание на „Спътник на радикалния мислител” (изд. „Сиела”) на един от най-обичаните български писатели – Алек Попов.
Именно той влезе в роля на герой от един от разказите и есетата, поместени в сборника, превърнал се във верен и критичен водач в пътуването на много българи в едно объркано и динамично време.
Един от най-важните процеси, свързани с модернизацията на българската проза през последните години, е еволюцията на концепцията за ролята и мястото на писателя и литературата.
Именно за различните роли на писателя разговаряха Алек Попов, Албена Стамболова и Митко Новков с изкусната модераторска помощ на журналиста и телевизионен водещ Даниел Ненчев. След едно драматично „Intro” и в момента, „когато успоредните се пресичат” четиримата се опитаха да разберат „Накъде отива света” и дали българите сме „Нация в развод”. Всичко това, подплатено с кадри от филма „Големият Лебовски”. В края на вечерта Алек Попов благодари на всички присъстващи и изтъкна надеждата си, че нашият език ще продължи да бъдем повече мислители, отколкото радикални. В „Спътник на радикалния мислител” с типичното си чувство за хумор Алек Попов отправя своя призив към бъдещите поколения – най-голямото предизвикателство, което ни очаква, е „да се научим да извличаме щастието от възобновяеми източници като думите, образите, звуците.” А това се оказва по-лесно с верния спътник до себе си… Есеистът Алек Попов е поставен именно в онази сартъровска позиция, според която „писателят е в ситуацията на своята епоха: всяка негова дума отеква“… Есетата в „Спътник на радикалния мислител“ въплъщават това отекване на словото на интелектуалеца, позицията му на събеседник на битието, което реално ни се случва, на проблемите и промените, които ни правят да бъдем такива, каквито сме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар