На 1 февруари четем повестта „Непрекъсната линия” – поредно доказателство за мъдрата деликатност, с която Людмила Улицка вниква в човешката психика!
„Непрекъсната линия“ (превод: Ася Григорова, 168 стр., цена: 15 лв.) е населена с привидно обикновени хора, чието вълнуващо пътешествие през живота е и тъжно, и смешно, и белязано с непредвидими обрати. Повечет...о истории са обединени от темата за лъжата, с която в различни моменти и при различни обстоятелства се сблъсква героинята Женя. Или по-скоро за измислицата, която украсява делничния живот, прави го по-ярък, по-драматичен, по-лесен за преглъщане. Както казва самата Улицка: „Най-забавното в тази книга за лъжата е, че тя е най-правдивата от всички книги, които съм написала“. В последната част, „Изкуството да живееш“, Женя вече е зряла, енергична и амбициозна жена, успяла в професията си. Докато една катастрофа не променя всичко.
Людмила Улицка е забележителна писателка и общественичка, един от най-влиятелните гласове на днешната руска проза. Биолог-генетик по образование, тя сякаш пренася съвършената оптическа апаратура в литературния си свят и внимателно проучва човека и вътрешния му живот. Книгите й са преведени на десетки езици, критиката ги определя като „проза на нюансите“ и често я сравнява с Чехов. Българският читател познава Улицка предимно с романа „Медея и нейните деца” и сборника „Сонечка. Бедни роднини”, преведени блестящо от София Бранц. През 2017 г. „Колибри” издаде и семейната сага „Казусът Кукоцки”, отличена с най-престижната руска литературна награда „Руски Букър“. Людмила Улицка пише за пораженията след преживяното, но също и за силата да се оцелява, за живота въпреки смъртта, за дарбата да откриваш щастие в нещастието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар