На 11 януари излезе „Да говорим за смъртта” от знаменитата Франсоаз Долто: „Това е лично мое дълбоко усещане – че ние трябва да заслужим смъртта си, като водим пълноценен живот.”
„Да говорим за смъртта“ (превод: Радостин Желев, 80 стр., цена 8 лв.) излага схващанията на голямата френска психоаналитичка за начина, по който се отнасяме към деликатната тем...ата за смъртта. Както знаем, остаряването и осакатяването не пречат на общуването – то просто се променя и преминава на друго равнище - в психоанализата това се нарича „кастрация“. От опит сме разбрали, че когато биват приети, всички кастрации пораждат един много по-богат символичен живот. Но как да приемем перспективата за собствения си край? Всички деца играят на това: да умират и да причиняват смърт. Именно защото са живи, те имат пълното право да постъпват така – като причиняват въображаема смърт, те придават на реалния си живот смисъл и енергия. В сънищата също обичаме да си играем с чувствата на агресивност, на които не даваме достатъчно израз в живота. Може би с основание смятаме, че смъртта не е събитие. Не и събитие, което някога ще изживеем – ние никога няма да изживеем собствената си смърт, както не сме изживели и собственото си раждане…
Франсоаз Долто (1908–1988) е едно от бляскавите имена на световната психоанализа – известна е като последовател на Фройд и съмишленик на Лакан, но се откроява с оригинален подход в работата си и интереси в областта на детската психиатрия. Уникално е чувството й за хумор, както и умението й да свежда психоаналитичната теория до съдържание, достъпно за всеки родител. В България е известна със заглавията „Основни етапи на детството”, „Когато се появи детето“, „Всичко е език” и „Женската сексуалност”. „Каузата на децата” е най-революционната от всички книги на френската мечтателка и визионерка. През 1985 г. Долто изнася лекция по една нетипична за нея тема – смъртта и отношението ни към нея: как я приемаме, как мислим за нея, как да говорим за нея на другите и на децата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар