Най-известната до днес музика за канкан прозвучава за първи път в оперетата на Жак Офенбах „Орфей в ада” преди 160 години. Тази рядко поставяна у нас оперета ще има своята премиера на 28 октомври, събота от 19 часа, и 29-ти, неделя от 17 часа, в Музикалния театър.
Канканът се е появил в Париж през 30-те годин...и на 19-ти век. Първоначално е определян като неприличен и развратен танц и е бил табу сред висшето общество. За сметка на това, става много популярен сред по-бедните.
Първата му официална поява на музикалната сцена е на 21 октомври 1858 година на премиерата на оперетата „Орфей в ада” в парижкия театър на Жак Офенбах . С това произведение композиторът поставя началото на оперетния жанр. С името на Офенбах се свързва и най-известната и до днес музика за канкан.
Популярният танц, станал символ на Париж, след това намира своята сцена в прочутото кабаре „Мулен руж”, основано през 1889 година. В него през 30-те години на миналия век играе и легендарната Фео Мустакова, по-късно станала ръководител на балета на Музикалния театър при неговото основаване през 1948 година.
В постановката на „Орфей в ада” в Музикалния театър под режисурата на Явор Радованов, хореографията е поверена на Йоанна Стоянова. Нейно решение е не само балетът, но и солистите, и хорът на Музикалния театър да танцуват заедно под звуците на крилатия канкан винаги, когато той прозвучава в оперетата.
Оригинално решение на хореографията е и така наречената „пиянска сцена” по време на „Арията на Бакхус”. Там ще видим експресивния танц на доскорошната Хореографка на Адския балет, която се е напила от мъка, след като Хадес е решил да назначи на нейно място амбициозната Евридика.
На финала на оперетата „Орфей в ада” канканът зазвучава с цялата си мощ в изпълнението на всички солисти, хорът и балетът на Музикалния театър. Тогава балерините от Адския балет сменят черните маски и прозрачни кринолини с разкошните воалирани костюми за канкан. Всеки такъв костюм тежи над пет килограма. Танцът се изпълнява и със специални обувки, за да бъдат максимално удобни при многобройните махове с крака, шпагати и скокове.
Решението на хореографа Йоанна Стоянова е в танца да участват само жени. Обикновено в оперните и оперетни спектакли той се изпълнява смесено от мъже и от жени.
ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО Е НОЩЕН БАР, В КОЙТО КУПОНЪТ Е БЕЗКРАЕН
Адският балет е част от антуража на бога на подземното царство Хадес. В първо действие балерините са с класически костюми, каквито са и костюмите на останалите герои – боговете от Олимп. Те са издържани в цветовете бяло и златно.
Във второ действие, което се развива в подземното царство, балетът носи черни маски на лицата и е облечен в черни прозрачни кринолини. В решението на сценографа и режисьора на спектакъла подземното царство е един съвременен нощен бар, където купонът е безкраен, лее се шампанско и звучи канкан.
Автор на оригиналните решения на костюмите и сценографията е Ася Стоименова. Сценографията на спектакъла оживява с визуализаците и 3Д мапинга на Полина Герасимова.
В постановката на „Орфей в ада” под режисурата на Явор Радованов участват солистите, хорът, балететът и оркестърът на Музикалния театър. Диригент е Огнян Митонов.
Канканът се е появил в Париж през 30-те годин...и на 19-ти век. Първоначално е определян като неприличен и развратен танц и е бил табу сред висшето общество. За сметка на това, става много популярен сред по-бедните.
Първата му официална поява на музикалната сцена е на 21 октомври 1858 година на премиерата на оперетата „Орфей в ада” в парижкия театър на Жак Офенбах . С това произведение композиторът поставя началото на оперетния жанр. С името на Офенбах се свързва и най-известната и до днес музика за канкан.
Популярният танц, станал символ на Париж, след това намира своята сцена в прочутото кабаре „Мулен руж”, основано през 1889 година. В него през 30-те години на миналия век играе и легендарната Фео Мустакова, по-късно станала ръководител на балета на Музикалния театър при неговото основаване през 1948 година.
В постановката на „Орфей в ада” в Музикалния театър под режисурата на Явор Радованов, хореографията е поверена на Йоанна Стоянова. Нейно решение е не само балетът, но и солистите, и хорът на Музикалния театър да танцуват заедно под звуците на крилатия канкан винаги, когато той прозвучава в оперетата.
Оригинално решение на хореографията е и така наречената „пиянска сцена” по време на „Арията на Бакхус”. Там ще видим експресивния танц на доскорошната Хореографка на Адския балет, която се е напила от мъка, след като Хадес е решил да назначи на нейно място амбициозната Евридика.
На финала на оперетата „Орфей в ада” канканът зазвучава с цялата си мощ в изпълнението на всички солисти, хорът и балетът на Музикалния театър. Тогава балерините от Адския балет сменят черните маски и прозрачни кринолини с разкошните воалирани костюми за канкан. Всеки такъв костюм тежи над пет килограма. Танцът се изпълнява и със специални обувки, за да бъдат максимално удобни при многобройните махове с крака, шпагати и скокове.
Решението на хореографа Йоанна Стоянова е в танца да участват само жени. Обикновено в оперните и оперетни спектакли той се изпълнява смесено от мъже и от жени.
ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО Е НОЩЕН БАР, В КОЙТО КУПОНЪТ Е БЕЗКРАЕН
Адският балет е част от антуража на бога на подземното царство Хадес. В първо действие балерините са с класически костюми, каквито са и костюмите на останалите герои – боговете от Олимп. Те са издържани в цветовете бяло и златно.
Във второ действие, което се развива в подземното царство, балетът носи черни маски на лицата и е облечен в черни прозрачни кринолини. В решението на сценографа и режисьора на спектакъла подземното царство е един съвременен нощен бар, където купонът е безкраен, лее се шампанско и звучи канкан.
Автор на оригиналните решения на костюмите и сценографията е Ася Стоименова. Сценографията на спектакъла оживява с визуализаците и 3Д мапинга на Полина Герасимова.
В постановката на „Орфей в ада” под режисурата на Явор Радованов участват солистите, хорът, балететът и оркестърът на Музикалния театър. Диригент е Огнян Митонов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар