Традиционният Национален експертен форум по ревматоиден артрит, васкулити и др. (НЕФРА 2017) се проведе на 20 – 22 октомври 2017 г. За шеста поредна година Българското дружество по ревматология и Рош България ЕООД организират този форум като платформа за споделяне на научна информация и последни новости от реалната клинична практика в област...та на ревматоидния артрит, васкулити и други ревматологични заболявания. Тази година темата беше новите възможности в лечението на васкулити с акцент върху гиганто-клетъчния артериит (ГКА).
Гиганто-клетъчният артериит (от английски - Giant cell arteritis, GCA) е сериозно и трудно за диагностициране автоимунно заболяване. Причинява възпаление на артериите, големите кръвоносни съдове, които доставят кръв от сърцето до другите органи. Обикновено се засягат артериите на главата и шията, но и понякога тези в гръдния кош са също поразени.
В повечето случаи гиганто-клетъчният артериит се развива след 50-годишна възраст и засяга два пъти по-често жените, отколкото мъжете. Гиганто-клетъчният артериит може да причини главоболие, чувствителност на скалпа, болки в челюстта и ръката и ако не се лекува – може да доведе и до слепота или мозъчен удар.
Някои хора с гиганто-клетъчен артериит могат да имат болка при дъвчене. Това се получава, когато възпалените кръвоносни съдове доставят по-малко кислород и хранителните вещества в мускулите и тъканите. В редки случаи, при пациенти с гиганто-клетъчен артериит може да настъпи некроза на езика, защото клетките му умират без кислород. Някои пациенти се оплакват и от нарушения в зрението, което също се дължи на заболяването – около 20% от пациентите с гиганто-клетъчен артериит трайно загубват зрението си.
Пациентите с ГКА страдат и от умора, болка, треска и обичайно имат нужда от подкрепата на своите партньори и членове на семейството.
До скоро, лечението на гиганто-клетъчния артериит се ограничаваше само до приемането на високи дози стероиди, което играе ролята на ефективно лечение при спешна нужда за превенция на увреждания като загубата на зрение. В някои случаи, обаче, при някои видове стероидни лекарства няма възможност заболяването да се контролира за дълъг период от време.
Симптомите на гиганто-клетъчния артериит са толкова различни, че това затруднява много диагностицирането на болестта. ГКА като диагноза може да се постави чрез биопсия на артерията и по някои други признаци. Поради многото различни симптоми, пациентите с това заболяване обикновено посещават доста различни специалисти – общопрактикуващи лекари, ревматолози, невролози, кардиолози, офталмолози и дентални лекари, преди да получат правилната си диагноза.
Специалистите, които провеждат лечението и наблюдението на пациентите с гиганто-клетъчен артериит са лекарите със специалност ревматология. Те провеждат лечението, наблюдението, както и определят медико-диагностичните дейности, необходими за проследяване развитието или стопирането на болестта.
Ето няколко изненадващи факти за гиганто-клетъчния артериит:
• Първият случай на гиганто-клетъчен артериит е бил описан преди 125 години. Доклад от 1890 година описва възрастен мъж с „червени ивици“ на челото.
• Въпреки ранното откриване на болестта, терминът гиганто-клетъчен артериит не се използва през следващите 50 години.
• В статия от 1941 година в списанието по патология Journal of Pathology, Джей Ар Гилмор (J.R. Gilmour) нарича състоянието „Гиганто-клетъчен артериит“ по подобие на микроскопския изглед на възпалени артерии.
• Този термин се използва, защото клетките на имунната система – макрофагите – могат да се захванат за възпалените стени на артериите.
Гиганто-клетъчният артериит (от английски - Giant cell arteritis, GCA) е сериозно и трудно за диагностициране автоимунно заболяване. Причинява възпаление на артериите, големите кръвоносни съдове, които доставят кръв от сърцето до другите органи. Обикновено се засягат артериите на главата и шията, но и понякога тези в гръдния кош са също поразени.
В повечето случаи гиганто-клетъчният артериит се развива след 50-годишна възраст и засяга два пъти по-често жените, отколкото мъжете. Гиганто-клетъчният артериит може да причини главоболие, чувствителност на скалпа, болки в челюстта и ръката и ако не се лекува – може да доведе и до слепота или мозъчен удар.
Някои хора с гиганто-клетъчен артериит могат да имат болка при дъвчене. Това се получава, когато възпалените кръвоносни съдове доставят по-малко кислород и хранителните вещества в мускулите и тъканите. В редки случаи, при пациенти с гиганто-клетъчен артериит може да настъпи некроза на езика, защото клетките му умират без кислород. Някои пациенти се оплакват и от нарушения в зрението, което също се дължи на заболяването – около 20% от пациентите с гиганто-клетъчен артериит трайно загубват зрението си.
Пациентите с ГКА страдат и от умора, болка, треска и обичайно имат нужда от подкрепата на своите партньори и членове на семейството.
До скоро, лечението на гиганто-клетъчния артериит се ограничаваше само до приемането на високи дози стероиди, което играе ролята на ефективно лечение при спешна нужда за превенция на увреждания като загубата на зрение. В някои случаи, обаче, при някои видове стероидни лекарства няма възможност заболяването да се контролира за дълъг период от време.
Симптомите на гиганто-клетъчния артериит са толкова различни, че това затруднява много диагностицирането на болестта. ГКА като диагноза може да се постави чрез биопсия на артерията и по някои други признаци. Поради многото различни симптоми, пациентите с това заболяване обикновено посещават доста различни специалисти – общопрактикуващи лекари, ревматолози, невролози, кардиолози, офталмолози и дентални лекари, преди да получат правилната си диагноза.
Специалистите, които провеждат лечението и наблюдението на пациентите с гиганто-клетъчен артериит са лекарите със специалност ревматология. Те провеждат лечението, наблюдението, както и определят медико-диагностичните дейности, необходими за проследяване развитието или стопирането на болестта.
Ето няколко изненадващи факти за гиганто-клетъчния артериит:
• Първият случай на гиганто-клетъчен артериит е бил описан преди 125 години. Доклад от 1890 година описва възрастен мъж с „червени ивици“ на челото.
• Въпреки ранното откриване на болестта, терминът гиганто-клетъчен артериит не се използва през следващите 50 години.
• В статия от 1941 година в списанието по патология Journal of Pathology, Джей Ар Гилмор (J.R. Gilmour) нарича състоянието „Гиганто-клетъчен артериит“ по подобие на микроскопския изглед на възпалени артерии.
• Този термин се използва, защото клетките на имунната система – макрофагите – могат да се захванат за възпалените стени на артериите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар