Всяка година с настъпването на есента и наближаването на сезона на грипните заболявания се наблюдава интересен феномен – започва поредица от публикации, очернящи хомеопатичния метод на лечение и определящи го в най-добрия случай като плацебо, а в най-лошия – като опасна за здравето шарлатания. Някои от публикациите са анонимни, откровено напада...телни и основаващи се на изопачени данни. Други пък цитират становища на различни международни организации – като декларацията на Научния консултативен съвет на европейските академии /EASAC/, която, от една страна, се опира на спорни проучвания в областта на хомеопатията, а от друга – не отразява европейската интеграция на хомеопатията в общественото здравеопазване. Според ЕASAC хомеопатията може да бъде опасна по следните две причини - забавяне на първия контакт с лекар и последствията от това, и поради лош контрол на качеството на приготвяните хомеопатични препарати.
Подминава се фактът, че разрешението за пускане на пазара в Европейския съюз на хомеопатичен лекарствен продукт за хуманна употреба се регулира от Директива 2001/83/ЕО, допълнена със специални разпоредби относно доказателствата за качество, безопасност и ефикасност, съдържащи се в Директива 2003/63/ЕО. В Европейския съюз, подобно на всички фармацевтични продукти, разрешените хомеопатични лекарства отговарят на най-високите стандарти за производство и контрол на качеството.
Напълно сме съгласни с тези две констатации на EASAC – за забавяне на първия контакт с лекар при лечение с хомеопатия и последствията от това, за лош контрол на качеството на приготвяните хомеопатични препарати, когато те се отнасят само към една от формите на течението, наречено класическа хомеопатия, при която представители на класическата хомеопатия в световен мащаб не са лекари и някои класически хомеопати сами приготвят лекарствата за своите пациенти. Добре е обаче да се знае, че хомеопатията не се изчерпва само с това течение.
За разлика от класическата хомеопатия, клиничната хомеопатия се практикува само от лекари и използва хомеопатични продукти, които са произведени по всички правила на добрата производствена практика, регистрирани са като лекарствени продукти и се продават в аптеките. Важно е обществото да прави разлика между тези две течения, които – макар и тръгнали от един общ корен преди повече от 250 години – се различават радикално по отношението си към съвременната медицинска практика. Клиничната хомеопатия, за разлика от класическата хомеопатия, не се противопоставя на ваксините и на другите конвенционални методи за профилактика и лечение, а се практикува като щадящ и комплементарен на конвенционалната медицина метод.
За да може пациентът информирано да направи своя избор, важно е да се знае и че съществуват много клинични проучвания и експериментални животински модели, които категорично показват, че хомеопатията не е нито плацебо, нито шарлатания. Впрочем, хомеопатичните консултации и медикаменти от години се реимбурсират от френската здравноосигурителна система, което едва ли би било възможно, ако ставаше дума за шарлатания. Но във Франция хомеопатия се практикува само от лекари.
Разбира се, хомеопатията не е панацея. Има заболявания, при които тя е с доказани ползи, и други, при които нейното приложение не е ефективно. Тези нейни ограничения обаче не бива да бъдат използвани еднозначно с цел пълно отричане на клиничната хомеопатия, защото тя носи доказани ползи за общественото здраве. Това показва най-мащабното проучване в тази насока, проведено във Франция между 2007 и 2009 г.
Проучването носи името EPI 3 и в него са включени 825 общопрактикуващи лекари. От тях 197 са с конвенционална практика, 356 – със смесена практика, 272 – с хомеопатична практика. За период от 1 година са проследени 8559 пациенти, от които 2027 посещават лекар с конвенционална практика, 3868 - лекар със смесена практика, 2664 – лекар хомеопат. Проучването се ръководи от проф. Люсиен Абенхайм – бивш генерален секретар по здравеопазване, и се наблюдава от научен комитет, включващ учени, представители на университетите и бивши членове на комисията по прозрачност. Спазени са всички изисквания на European Network of Centers for Pharmacoepidemiology and Pharmacovigilence.
Проучването проследява три групи много често срещани заболявания в общата медицинска практика: мускулно-скелетни болки; инфекции на горните дихателни пътища; нарушения на съня, тревожност и депресия. Резултатите: пациентите, лекуващи се при лекари хомеопати са със здравни показатели, напълно сравними с тези на лекуващите се при конвенционални лекари. Има обаче една съществена разлика и тя е в количеството на консумираните конвенционални медикаменти.
Пациентите с мускулно-скелетни болки, посещаващи лекар хомеопат, консумират 46% по-малко нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС) и 67% по-малко аналгетици. Напомняме, че най-честите странични ефекти на тези групи медикаменти са: токсичност, силно дразнещ ефект върху стомашно-чревния тракт и висок риск от кървене при пациенти с гастрит и язвена болест, потенциален риск за сериозни сърдечно-съдови тромботични инциденти, алергични реакции. Така например Европейската агенция за лекарствата (ЕМА) и по-точно – Комитетът за оценка на риска при проследяване на лекарствената безопасност (PRAC), препоръча изтегляне от пазара на всички лекарствени продукти, съдържащи парацетамол с удължено освобождаване, поради риск от предозиране. Препоръката се базира на факта, че предозирането при използване на парацетамол с удължено освобождаване е сложно и трудно за овладяване и може да доведе до тежки увреждания и дори смърт. Предимствата на парацетамола надхвърлят рисковете от използването му, но той не е безвреден медикамент и употребата му трябва да бъде разумна.
Пациентите с инфекции на горните дихателни пътища, които се лекуват при лекар хомеопат, имат средно 2 пъти по-малък прием на антибиотици – 57% по-малко, антипиретици и противовъзпалителни средства – 46% по-малко. За да се оцени значението на тези разлики, напомняме, че употребата на антибиотици създава все повече резистентни микроорганизми и уврежда нормалната чревна флора. Тяхното предписване трябва да става само след внимателна преценка. В светлината на съвременните данни опазването на човешкия микробиом е все по-важно, защото знаем, че неговото нарушаване отключва неочаквани странични проблеми, свързани с ендокринната, стомашно-чревната и сърдечно-съдовата система.
Пациентите с нарушения на съня, тревожност и депресия, които посещават лекар хомеопат, консумират 3 пъти по-малко психотропни медикаменти (71%). За да се оцени значимостта на този факт, бихме искали да напомним, че приемът на психотропни медикаменти води до зависимост (при продължителна употреба), риск от чернодробни увреждания, потискане на мозъчните и поведенческите функции, включително и повишен риск от деменция и други нежелани ефекти и рискове.Заключението, което се налага от това мащабно проучване, е, че хомеопатичната терапия носи доказани ползи за общественото здраве. За желаещите да научат повече – проучването е обект на 11 публикации, излезли между 2011 и 2016 г., и всички те са достъпни в платформата за публикации в областта на медицината – PubMed. Отразяването им в PubMed е и сериозно признание за техния принос в медицината.
В България има добре подготвени медицински специалисти по клинична хомеопатия, тя се преподава в медицинските университети на студенти по медицина и по фармация под формата на свободно избираема дисциплина. Над 2000 вече дипломирани лекари са преминали 2-годишни курсове за следдипломна квалификация по клинична хомеопатия в лоното на медицинските университети в страната.
В контекста на всичко казано дотук, бихме искали да призовем за следното – нека не бъдат възпроизвеждани необмислено очернящи статии, без да е ясно какво ги провокира и към какво точно се отнасят. Това настройва обществото негативно и така лишава пациентите от предимствата, които носи съчетаването на съвременната медицинска практика с възможностите на клиничната хомеопатия.
Проф. Людмил Пейчев - декан на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в Пловдив
Д-р Петко Загорчев - председател на Етичната комисия на Българския лекарски съюз, председател на УС на Българската медицинска хомеопатична организация
Д-р Слави Филчев - началник на Отделението по педиатрия в V МБАЛ в София
Д-р Камелия Бачовска - началник на Отделение по педиатрия във II МБАЛ в София
Д-р Райна Томова - управител на Европейската школа по клинична хомеопатия
Подминава се фактът, че разрешението за пускане на пазара в Европейския съюз на хомеопатичен лекарствен продукт за хуманна употреба се регулира от Директива 2001/83/ЕО, допълнена със специални разпоредби относно доказателствата за качество, безопасност и ефикасност, съдържащи се в Директива 2003/63/ЕО. В Европейския съюз, подобно на всички фармацевтични продукти, разрешените хомеопатични лекарства отговарят на най-високите стандарти за производство и контрол на качеството.
Напълно сме съгласни с тези две констатации на EASAC – за забавяне на първия контакт с лекар при лечение с хомеопатия и последствията от това, за лош контрол на качеството на приготвяните хомеопатични препарати, когато те се отнасят само към една от формите на течението, наречено класическа хомеопатия, при която представители на класическата хомеопатия в световен мащаб не са лекари и някои класически хомеопати сами приготвят лекарствата за своите пациенти. Добре е обаче да се знае, че хомеопатията не се изчерпва само с това течение.
За разлика от класическата хомеопатия, клиничната хомеопатия се практикува само от лекари и използва хомеопатични продукти, които са произведени по всички правила на добрата производствена практика, регистрирани са като лекарствени продукти и се продават в аптеките. Важно е обществото да прави разлика между тези две течения, които – макар и тръгнали от един общ корен преди повече от 250 години – се различават радикално по отношението си към съвременната медицинска практика. Клиничната хомеопатия, за разлика от класическата хомеопатия, не се противопоставя на ваксините и на другите конвенционални методи за профилактика и лечение, а се практикува като щадящ и комплементарен на конвенционалната медицина метод.
За да може пациентът информирано да направи своя избор, важно е да се знае и че съществуват много клинични проучвания и експериментални животински модели, които категорично показват, че хомеопатията не е нито плацебо, нито шарлатания. Впрочем, хомеопатичните консултации и медикаменти от години се реимбурсират от френската здравноосигурителна система, което едва ли би било възможно, ако ставаше дума за шарлатания. Но във Франция хомеопатия се практикува само от лекари.
Разбира се, хомеопатията не е панацея. Има заболявания, при които тя е с доказани ползи, и други, при които нейното приложение не е ефективно. Тези нейни ограничения обаче не бива да бъдат използвани еднозначно с цел пълно отричане на клиничната хомеопатия, защото тя носи доказани ползи за общественото здраве. Това показва най-мащабното проучване в тази насока, проведено във Франция между 2007 и 2009 г.
Проучването носи името EPI 3 и в него са включени 825 общопрактикуващи лекари. От тях 197 са с конвенционална практика, 356 – със смесена практика, 272 – с хомеопатична практика. За период от 1 година са проследени 8559 пациенти, от които 2027 посещават лекар с конвенционална практика, 3868 - лекар със смесена практика, 2664 – лекар хомеопат. Проучването се ръководи от проф. Люсиен Абенхайм – бивш генерален секретар по здравеопазване, и се наблюдава от научен комитет, включващ учени, представители на университетите и бивши членове на комисията по прозрачност. Спазени са всички изисквания на European Network of Centers for Pharmacoepidemiology and Pharmacovigilence.
Проучването проследява три групи много често срещани заболявания в общата медицинска практика: мускулно-скелетни болки; инфекции на горните дихателни пътища; нарушения на съня, тревожност и депресия. Резултатите: пациентите, лекуващи се при лекари хомеопати са със здравни показатели, напълно сравними с тези на лекуващите се при конвенционални лекари. Има обаче една съществена разлика и тя е в количеството на консумираните конвенционални медикаменти.
Пациентите с мускулно-скелетни болки, посещаващи лекар хомеопат, консумират 46% по-малко нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС) и 67% по-малко аналгетици. Напомняме, че най-честите странични ефекти на тези групи медикаменти са: токсичност, силно дразнещ ефект върху стомашно-чревния тракт и висок риск от кървене при пациенти с гастрит и язвена болест, потенциален риск за сериозни сърдечно-съдови тромботични инциденти, алергични реакции. Така например Европейската агенция за лекарствата (ЕМА) и по-точно – Комитетът за оценка на риска при проследяване на лекарствената безопасност (PRAC), препоръча изтегляне от пазара на всички лекарствени продукти, съдържащи парацетамол с удължено освобождаване, поради риск от предозиране. Препоръката се базира на факта, че предозирането при използване на парацетамол с удължено освобождаване е сложно и трудно за овладяване и може да доведе до тежки увреждания и дори смърт. Предимствата на парацетамола надхвърлят рисковете от използването му, но той не е безвреден медикамент и употребата му трябва да бъде разумна.
Пациентите с инфекции на горните дихателни пътища, които се лекуват при лекар хомеопат, имат средно 2 пъти по-малък прием на антибиотици – 57% по-малко, антипиретици и противовъзпалителни средства – 46% по-малко. За да се оцени значението на тези разлики, напомняме, че употребата на антибиотици създава все повече резистентни микроорганизми и уврежда нормалната чревна флора. Тяхното предписване трябва да става само след внимателна преценка. В светлината на съвременните данни опазването на човешкия микробиом е все по-важно, защото знаем, че неговото нарушаване отключва неочаквани странични проблеми, свързани с ендокринната, стомашно-чревната и сърдечно-съдовата система.
Пациентите с нарушения на съня, тревожност и депресия, които посещават лекар хомеопат, консумират 3 пъти по-малко психотропни медикаменти (71%). За да се оцени значимостта на този факт, бихме искали да напомним, че приемът на психотропни медикаменти води до зависимост (при продължителна употреба), риск от чернодробни увреждания, потискане на мозъчните и поведенческите функции, включително и повишен риск от деменция и други нежелани ефекти и рискове.Заключението, което се налага от това мащабно проучване, е, че хомеопатичната терапия носи доказани ползи за общественото здраве. За желаещите да научат повече – проучването е обект на 11 публикации, излезли между 2011 и 2016 г., и всички те са достъпни в платформата за публикации в областта на медицината – PubMed. Отразяването им в PubMed е и сериозно признание за техния принос в медицината.
В България има добре подготвени медицински специалисти по клинична хомеопатия, тя се преподава в медицинските университети на студенти по медицина и по фармация под формата на свободно избираема дисциплина. Над 2000 вече дипломирани лекари са преминали 2-годишни курсове за следдипломна квалификация по клинична хомеопатия в лоното на медицинските университети в страната.
В контекста на всичко казано дотук, бихме искали да призовем за следното – нека не бъдат възпроизвеждани необмислено очернящи статии, без да е ясно какво ги провокира и към какво точно се отнасят. Това настройва обществото негативно и така лишава пациентите от предимствата, които носи съчетаването на съвременната медицинска практика с възможностите на клиничната хомеопатия.
Проф. Людмил Пейчев - декан на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в Пловдив
Д-р Петко Загорчев - председател на Етичната комисия на Българския лекарски съюз, председател на УС на Българската медицинска хомеопатична организация
Д-р Слави Филчев - началник на Отделението по педиатрия в V МБАЛ в София
Д-р Камелия Бачовска - началник на Отделение по педиатрия във II МБАЛ в София
Д-р Райна Томова - управител на Европейската школа по клинична хомеопатия
Няма коментари:
Публикуване на коментар